Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на natali60
Име:
Наталия Бояджиева

Възраст:
58

Пол:
жена

Град:
Варна

Интереси:
изкуство

Статистика
Популярни постинги:
20

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
16

Коментари този месец:
3

Любими блогове:
2

Блогъри добавили в любими:
119

Блог вълни:
0
Последни постинги

 

                                             Ноемврийското турне – Велико Търново –                                                                    Габрово

                                                   (26.11 – 28.11 2018)

 

    Четири дни ме нямаше вкъщи, а ми се струват като месец. Толкова сгъстено и наситено с радост беше това време.

    В понеделник по обяд пристигнах във Велико Търново и два часа по-късно вече бяхме със Симо в Университетската библиотека. Предпразнично е, имат 55-годишнина на Университета - празник не само за свързаните с висшето училище, но и за всички българи.

    Вълнуващо е, пристигат най-големите специалисти по история, география, туризъм, филология и етнология, и техните студенти. Преди началото ме предупредиха, че някои студенти имат лекция след час и ще излязат. Никой не напусна уютната читалня, увлякохме се в жив и интересен разговор, гледахме и коментирахме снимки от далечни земи. Обещахме си да се срещнем отново.

    Във вторник по обяд бях в Регионалната библиотека "Петко Р. Славейков", Средношколски отдел. Част от гостите бяха ученици от Търново, а друга - бяха пристигнали от Лясковец, от Дома за деца в неравностойно положение. Унесени и жадни за пътешествия и приключения, и те пътуваха с мен. Очите им се озаряваха от радост, която често се сменяше със замисленост. Не им се тръгваше...

    Вечерта - в книжарница "Хеликон" - отново се пренесохме в Тропика на Козирога...

 

    В сряда сутринта поемам за Габрово, мислех - с маршрутка. През нощта обаче се беше спуснал мраз и беше заледил пътя. Промених посоката към гарата, пристигнах пет минути преди влака, успях. Къщички в снега и пушещи коминчета, като в детската песничка. Мъглата, която ту скрива, ту открива близките върхове, прави гледката още по-прекрасна. Колко щастлива и спокойна изглежда природата... И колко величествена - планината.

    Слязох в Габрово и ме лъхна възхитителният аромат на планинска зима. Снегът се сипе леко и тихо. Наоколо всичко тъне в покой. Картината е тържествена и някак нереална. Отдавна не бях се наслаждавала на такъв пейзаж.

    По улиците няма хора.Таксито скоро стига до хотел "Балкан", оставям багажа и тръгвам към Дома на хумора и сатирата. Помня го от детството си, но сега ми се видя по-внушителен.Огромни изложбени зали на всеки етаж, пълни с изкуство. В една от стаите ме чака Венета- старата ми приятелка. Имаме толкова много да си говорим, а времето е толкова малко...
    Обядваме в бистро "Рио" на брега на Янтра, където готвят толкова вкусно и обстановката е непринудено домашна. Там опитайте пълнени тиквички със сос от четири сирена.

    Вечерта Залата на жирафите се напълва с хора от всички възрасти. Около мен е уютно с китайските картини на Еми - пет маслени платна и три акварела, тук наречени "Багри от Изтока". Двете с нея представяме Китай. Снимките от малко познати места допълват представата. Сред многото лица запомних живото лице на Моника от Априловската гимназия, специалност журналистика, с нейния наблюдателен и остър поглед и умни въпроси, както подобава на истински журналист. Беше богата на преживявания вечер, толкова е вдъхновяващо. У мен остана усещането за нещо чисто, съкровено и красиво.

    И когато на другия ден влакът ме понесе обратно през старопланинските тунели и заснежени гори към ветровита родна Варна, потънах в мисли за току-що отминалите срещи с хората на Балкана. Те не се притесняват, нито се срамуват да бъдат истински. Не си слагат маска на цинизъм като защитна броня, тя не им е нужна. Няма от кого да се защитават, те живеят в лукс - луксът да бъдеш себе си.

    Хората от малките градове. Приличат си навсякъде по света.  Няма да забравя топлотата, с която една възрастна жена от Девня - Райна, дойде в читалището, за да ми подаде огромен букет току-що накъсани в градината ѝ хризантеми с думите: "Аз съм болна и не мога да остана на премиерата, но дойдох да ти поднеса тези цветя". Отвън я чакаше зет ѝ, за да я върне с кола у дома. Райнините ярки есенни слънца ще ме топлят цяла зима, а и много зими занапред...

    На всяка гара, където сменях влака, добри ръце се протягаха към тежкия ми куфар, пълен с книги. Искаше ми се да прегърна тези непознати. Душата ми се напълни с благородството, добротата и отзивчивостта на тези българи, а те са много, много...

    Вейка не потрепва сред тази безмълвна замръзнала картина. И сред нея - изящна сърничка, която гледа спокойно към влака, свикнала с тромавия му бумтеж. За един миг погледите ни се срещнаха...



тук сме със сина ми Симеон - докторант във ВТУ

image image image image image





  27 ноември в 19:32 ч. · image 
Наталия Бояджиева със Стефка Чернева (вляво) - управител на книжарница "Хеликон" във Велико Търново

27 ноември в 19:32 ч. · image в книжарница "Хеликон" - Велико Търново
   
    •      
           
           
Категория: Изкуство
Прочетен: 1611 Коментари: 6 Гласове: 9
Последна промяна: 03.12 20:24
image      „Лицата на Филипините” представя Наталия Бояджиева във Велико Търново  
                
     20.11.2018
- интервю на Олга Карова - Стойкова от радио "Велико Търново"

    Книгата „Лицата на Филипините” представя във Велико Търново Наталия Бояджиева. Няколко са срещите й с читателската аудитория в старопрестолния град. Първата ще се състои на 26 ноември, понеделник, от 15:30 часа в Голямата читалня на Централната библиотека на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. На следващия ден Бояджиева ще представи изданието от 13:30 часа в Средношколския отдел на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков”-филиал „Славейче”. Във вторник авторката ще презентира интересната книга и в книжарница "Хеликон" на ул. „Васил Левски”17, а началният час на събитието е 18.

    43 документални разказа срещат читателя с любопитните моменти от 2-годишния период на авторката, в който живее във Филипините. В изданието тя ни потапя в местната култура на усмихнатите дори и в тъжни моменти хора. Още с първото си стъпване по тези земи, Бояджиева усеща културен шок, който не я оставя до последните мигове, прекарани в азиатската страна. „Стъписа ме тяхната странна реакция, когато съобщават за тъжни събития. Например братът на мениджърката на хотела, в който бях отседнала, беше катастрофирал и постъпил в болница. Докато тя ни съобщаваше това, се смееше. Оказва се, че тези усмивки са защитна реакция срещу злото, те го неутрализират в своето съзнание”, сподели в интервю за Общинското радио Наталия Бояджиева.

    Лицата на Филипините, допълва тя, са пъстри и различни. Читателят се пренася сред водите на Тихия океан, където плува архипелаг от над 7 хиляди острова, обитавани от 100 милиона души. „Тези хора имат силно чувство за семейственост – голяма част от тях работят в чужбина и  издържат своите деца и родители, но и близки и роднини. Лицата им са изключително многообразни и интересни. Запознах се с техните навици и обичаи, светоглед и философия, създадох приятелства, влязох в техните домове, празнувахме заедно. Разбира се, изпитах и някои разочарования, но това е нормално”, допълни Бояджиева.

    Беден народ в държава от третия свят, в която гладуващите хора по улиците са нещо нормално, а умиращите от глад деца – всекидневие. И такава страна имат Филипините. По-важното е друго – че са запазили висотата на своя дух.

    Интересни са преживяванията на Наталия Бояджиева във Филипините. Заедно с водачка тя се изкачва високо в планината Кордилера, за да посети племето ифугао. „Това племе преди 2 200 години е проектирало прочутите оризови тераси, които преминават през цялата планина Кордилера. Гледката е прекрасна – едно много интелигентно инженерно съоръжение, от което оризът се напоява през цялата година равномерно и постоянно”, каза още Наталия Бояджиева. В изданието авторката разказва и за висящите ковчези на Сагада, изкачванията по склоновете на неземно красивия вулкан Пинатубо, срещите с местното коренно население аета. Интерес предизвиква и почти осъществената среща високо в планината с човекоядци. Въпреки любопитството и готовността на Бояджиева за нея обаче, тя бива спряна от своя водач, с усмивка си припомня авторката. И слава Богу!

    С нетърпение Наталия Бояджиева очаква срещите си с великотърновската публика. На 28 ноември от 18 часа тя ще представи изданието и в Дома на хумора и сатирата в Габрово, където ще открие и изложба с платна от китайския цикъл на дъщеря си Емилия Бояджиева, автор на корицата на изданието. По време на представянията в Търново и Габрово, Наталия Бояджиева ще презентира и своята първа книга „Светлините на изтока” с разкази за Китай. Изданието писателката представи премиерно в старата столица през 2016-а.

 

    Наталия Бояджиева е родена на 15 април 1960 г. във Варна. Завършила е Българска и руска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работи като преподавател по български език и литература и като журналист на свободна практика. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1057 Коментари: 6 Гласове: 13
Последна промяна: 21.11 14:19

Да ви поканя и аз, скъпи приятели, заедно с моя издател Тодор Станчев.
Първата ни среща е отново с варненци, този път в отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" - 4 октомври, в 18 часа, ул. "Ген Паренсов" 3.
Ще мога да ви покажа снимки, свързани с разказите ми за Филипините, библиотеката предоставя екран.
Ще се сгреем в тези есенни дни с къс от филипинското слънце; така и се наричат филипинците - Деца на Слънцето.
До скоро в четвъртък - с вълнение нетърпеливо!

image Издателство Ерове Вчера в 10:04 ч. ·

Лятото свърши, но пък с него започва старта на есенното ни филипинско турне image😀 Авторката Наталия Бояджиева ще ви зареди с много настроение от тази огряна от слънцето островна страна, в която е живяла 3 години и ще ви разходи из джунглите и магаполисите ѝ image😍 Ще стане въпрос за ловци на глави, пакостливи джуджета, бомби във вулкани, самобичуващи се фанатици и най-вече за вътрешния свят на филипинската жена. Определено ще е интересно, а ето и къде ще се случи всичко това:

На 4.10 от 18.00 ч. в Регионална библиотека ”Пенчо Славейков” във Варна, отдел "Изкуство" на ул. "Генерал Паренсов" 3;
На 9.10 от 18.00 ч. в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив;
На 10.10 от 18.30 в книжарница Сиела Мол Пловдив.

А в  началото на следващия месец ще има и представяния в Регионалната библиотека във Велико Търново и в Дома на хумора и сатирата в Габрово, за които ще пишем допълнително. Очакваме ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 2382 Коментари: 6 Гласове: 14

Продължаваме разходката из Леер, провинция Долна Саксония. Градът не е пострадал от бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, затова в него могат да се видят къщи, строени през 17 век, дори и през 16....
По улиците не се виждат хора нито денем, нито вечерта, като се изключи главната улица. 34 000 души живеят в Леер, има голяма руска общност, която дори си има своя православна църква. Част от тях са потомци на така наречените руски немци - тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и днес те намират обратния път към старата родина. Не им е лесно: "Там бяхме германци, тук сме руснаци" - казват мнозина.
Срещат се и много африканци и араби, настанени в уютни апартаменти; те не работят. Правителството се грижи за тях.
По Крайбрежната алея вървим край водите на Леда, която тук се влива в плавателния Емс. Чайки се провикват над водата. Вижда се красив бял пътнически кораб, от който слизат десетки пенсионери, тръгнали на развлекателно плаване. Таня разказва, че те са най-голямата част от пътуващите за удоволствие германци.
Снимаме се до необичайната леерска русалка, която е запазила краката си почти изцяло.
Прохладно и спокойно. Усещането е за необитаемост. Чисти и пусти улици със стари къщи с еднотипна архитектура и прилепени една до друга - тъмночервени тухли и бяла рамка около прозорците. Така изглеждат сградите и в Бремен, и в Берген (Норвегия), а и в Амстердам. Характерни за Северна Европа постройки.
Пред една къща виждаме изнесени и оставени на минувачите купчини мебели в добро състояние. На когото му харесват, може да си ги вземе. Обичайно е по тези места. Често се изхвърлят и антикварни ценности...

image image
главната улица в Леер
 
Категория: Изкуство
Прочетен: 5076 Коментари: 9 Гласове: 15

Навсякъде е интересно.В Северна Европа - също. Познавах я от Берген, където живяхме един месец.
Това лято ми се случи да поопозная и друга част - Долна Саксония и холандската столица.
Имах щастието да гостувам на приятели - това е за мен най-добрият начин да се запозная с нови места.
Навръх Празника на Варна кацнах в Хановер. Посрещна ме Татяна - моята руска приятелка. Вече седма година те двамата със съпруга си Кирил живеят в Леер (на нидерландски: leier – силно опънато въже, двата края на което са закрепени на корабни конструкции.) - Ostfriesland - Източна Фризия. Река Леда, приток на Емс, го разполовява.
Набутваме куфара ми в метрото и след половин час се прехвърляме на влака за Леер. Още три часа път сред зелената равнина с кротки крави и пристигаме. Тук е винаги зелено - заради добрия стар Гълфстрийм няма снежна зима и времето почти постоянно е облачно и меко.
Първият ден Таня ме води в замъка Евенбург - воден замък в неоготически стил, построен между 1642 - 1650 г.
Собственикът му е командир на холандския гарнизон в Емден с дългото име Ерхард Райхсфрайер фон Ерентютер от Хофрит. Строгостта на формите и суровата северна красота на замъка е в унисон с английската градина наоколо с мощни дървета и романтични алеи.

image image image image image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 2175 Коментари: 6 Гласове: 11
Последна промяна: 02.09 08:26
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 679863
Постинги: 156
Коментари: 1198
Гласове: 15238
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31