Отмина и "златната седмица" - дните след Пролетния фестивал. Жителите на града полека - лека се завръщат от родните си места, магазините се отварят и започват да се зареждат със стока. Бавно и като че ли с нежелание животът потича във вените на града. Само това е останало от паметните новогодишни гърмежи.



     Все още можете да си купите от последните новогодишни ябълки.



  Тези ябълки са зрели с черни лепенки с новогодишни пожелания по тях. И не са по-скъпи от другите...
  Знам, че темата за храната я минахме и не съм чревоугодник, но какво да правя като пак стигнахме до ресторант. И аз искам да стигнем до някаква галерия, театър, в краен случай - басейн, но... няма - само магазини и места за хранене. Нали помните поздрава "Ял ли си?"
     Яли - неяли - влизаме в единственото европейско заведение в Пънлай - "Джиндиан кофи". Храната е горе-долу в западен стил, макар че не може да се определи от коя точно кухня е. Телешките стекове добре ги правят, а има дори и салати! Само тук можете да получите приборите, с които сте свикнали от дете - нож и вилица  (китайците ги смятат за варварски обичай, защото им напомнят оръжие...)
Тук китайци не влизат, въпреки че се готви и тяхната храна.

  интериор в "западното" заведение

   Музиката е китайска, но важното е, че има музика.... С неколцината чужденци в града се засичаме там и вече се познаваме и поздравяваме.

  Този стенопис разкрива представата на китайците за западната култура. Като се замислиш, с изключение на Япония и Корея целият останал свят е на запад от Китай...

                                                      за нас -
най-обикновен, банален бар, а за тях - уникален и екзотичен, прелетял отдалеч...

    Нека надникнеми в едно много обичано от местните хора заведение. Ето откъде избирате храната си и я посочвате на сервитьорката.

     

   А тук са сготвените продукти, които до преди малко плуваха и... лаеха.... Всичко точно се записва, защото е много - поръчват се най-малко 15 вида ястия.

                                            
   Тази маса е в отделна стаичка, малко по-голяма от масата. След малко вратата ще се затвори и - няма мърдане...

   

                    Тук пък сами ще си готвим - заведението е в стил "хот пот" - "гореща тенджера". На дъното на тези саксии има спиртници, които се палят и сервитьорката поставя върху тях метални чинии.

                                                             



  В тях налива от чайник някакъв бульон и вие започвате да си пускате в него сурови, понякога - и живи - продукти. Живи скариди, гъби, парчета месо - свинско, агнешко, телешко, зеленчуци - и всичко е на едно място. След малко пресягате и и защипвате с клечките нещо, което докопате и... да ви е сладко!. Питам се само за какво им плащат на готвачите като гостите сами си готвят. От толкова много готварски "печки" едновременно дрехите ви издайнически сочат къде сте били дълго след като излезете от там...

       Не че след ресторанта ще ви е нужен лекар, просто пътят ни минава покрай кварталния лекарски кабинет. Влизаме да питаме за някакви лекарства, защото докторите - баща и син - продават и лекарства.



   Ето ги и двамата доктори - бащата в момента изслушва оплакванията на пациент. Вляво на стената висят рамкирани дипломите им, а отгоре на етажерката виждате няколко купи - награди за бащата, който е бил военен лекар.

         Свечерява се. Вечер обикновено ходя на индийски танци, но сега школата е в ремонт, затова ще ви запозная с една от танцьорките, с която се сприятелихме - Янг Шао.

      

       На постерите зад нея са снимани учителките по танци - вдясно със синята пола е Маа - нашата учителка. Докато траеше ремонтът - два месеца - тя беше заминала за Цинан да учи нови танци и през март започваме отново.

       Вечер е спокойно по улиците - едно забравено у нас усещане за свобода. Никаква опасност - дори за сама жена късно вечер.

хубавите разкази и фотографии! Чудесно е ,да се запознаеш така отблизо с различни култури и традиции...Благодаря!
http://best-picture.ucoz.ru/_ph/29/2/779435861.jpg
Б.

Благодаря ти и за сайта с красиви картинки, приемам го като поздрав :)
Желая ти несекващо вдъхновение в поезията!

поех глътка източен въздух!:))
Спокойна вечер!:)

Въздухът и тук се позатопля, по-бързо да идва пролетта, дето китайците вече я посрещнаха :)
Хубава седмица! :)

Както винаги ми беше интересно. С удоволствие влизам тук. Всичко е интересно. Сергии, магазини, ресторанта, лекарите, танцьорката, постерите със снимкте на учителките. Надявам се, че ще има снимки и от самите танци (ако позволят).
Поздрави от България, Нат!

Радват ме твоите думи, разсейват ми съмненията дали пък всички тези дребни, ежедневни неща ще бъдат интересни за блогърите, както на мен са ми интересни...
Мисля, че ще се съгласят да ги снимам "колежките" в школата :) Само да започнем...
Поздрави и прегръдки! :)

нататък!

скоро продължавам...
Приятна вечер! :)