Всяко зло за добро - ако не беше валяло, как щяхме да видим Музея на златото и да се потопим в миньорския живот...
         Хапваме в автобуса на път за подножието на Луошан. Въпреки енергичните ми протести, наложи се да прибера в торбичката и колекция от пилешки крака (с пръстите) и парчета сушена риба с местни подправки, подарени ми от моите дружелюбни спътнички.
       Вече си представях кални пътечки, хлъзгава трева и ние, залавяйки се за разни корени и храсти, как пълзим нагоре... Нищо подобно - изненадата ми беше пълна, когато видях спретнатите каменни стъпала към върха, измити от дъжда. Контрастът с тъмните подземия отпреди час беше много освежаващ. В подножието ни посрещна двадесетметровата позлатена фигура на свещената костенурка Ао - синът на Дракона. Това митично животно се състои от частите на други девет животни. Поверието е, че носи щастие и успехи на хората. На фона на мократа от дъжда планина вълшебното създание плува в приказна атмосфера  - и ние вече не сме на този свят...
       


      До него са изградили голяма червена сцена на открито, където се пее и танцува по време на празници.
     Китайците са оставили дискретни следи от човешко присъствие по снагата на планината - невидими отдалеч стълбички, скрити в зеленината, мостчета, навеси и беседки в традиционен стил, които се сливат с природата и добавят очарование и китайски дух към нейното величие.

                                          

        И една красота!
        Минава ми и такава мисъл, че природата навсякъде е прекрасна - дали планината е руска, швейцарска или китайска - каква е разликата? Водопадът винаги предизвиква възторг, езерото носи умиротворение и спокойствие - както у нас, така и тук.

              - водопадът Скалата на водните перли в долната си част

      Зеленото трябва да е студен цвят. Но тук, в планината, то не се подчинява на това определение, може би заради есенния лъх, който се усещаше във въздуха. И уж нямаше слънце, а беше топло и някак уютно. За момент забравих, че съм гостенка, почувствах се у дома. И водопадът ми заприлича на нашата Скакавица, а Луошан - на Рила...
                                        

        Защитих българската чест, приятели, че даже и европейската - приемам поздравления. Показах, че и една европейка може да катери планините не по-зле от китайките - неочаквано прозрение за моите спътнички. След този поход те вече ме приемат като една от тях.

              в далечината се виждат костенурката Ао и едно езеро

             Тук човек забравя за себе си и времето. Пречиства се, слива се с космоса... Така, в досег с природата, вероятно е възникнала и идеята за прераждането. Стари дървета, аромат на изумрудена зеленина, далечни върхове, чудни скали и древни павилиони. Не е нужно много въображение, за да се озовем в миналото и да видим онзи древен отшелник със свръхестествени сили, живял в пагодата на върха по време на династията Чин и станал герой на хилядолетна легенда за Луошан.
         Друго предание разказва как веднъж Джоу Джу ловувал вълци извън пределите на планината и изведнъж прад него се издигнала една стела (каменна възпоминателна плоча с гравирани надписи). Ловецът казал на вълците, че могат да се връщат обратно в планината, а той няма да ги преследва, докато стелата изгние.

                                          врата към рая или може би - краят на света...

            Казват, че има обичай при хубаво време някои поети  да се събират тук и да пишат красиви стихове под меката лунна светлина.
           Чиу Чуджи, известен даоист, е развил своите етични нравоучения точно тук. Той е и възвеличил върха Юнтун със стиховете: "Облаци около върха, вятър от рая подухва и спокойните дъждове го напояват, изгубен в планината, наслаждавай се на зелената гора и свежия въздух".

                  Интересни скални образувания привличат погледа. Два камъка като двойка стоят върху един от върховете, посрещайки вятъра и дъждовете заедно хиляди години. По-надалеч са Гигантският орел и Свещената костенурка. Няколко големи камъка са се събрали като чаша на нежен лотос. Свещена вода извира в дъното на каменната чаша. Тази игра на природата се нарича Чашата на лотоса.
           
                                               

         Но най-красивото място в Луошан, без съмнение, е водопадът Скалата на водните перли, висок шестдесет метра. Представям си го през зимата - като замръзнала приказка. Изкачваме се по протежение на падащата река и от всяка нова гледна точка тя е великолепна. На места се хвърля от високо разпенена и сърдита, а някъде се приплъзва леко по блестящите скали. Древният "Благороднически годишник на Джаоюан" го описва така: "Като вълшебна бяла тъкан водопадът пада пред вас и капчиците летят надолу като блестящи перли".

        На връщане вече знаех - Луошан има свой, особен дух, който не се среща никъде другаде.
       Попитах някои от моите нови приятелки защо китайците обичат да изкачват планини отново и отново и винаги по време на празници се отправят към планината, за да споделят радостта си с нея. Уан  Джин отговори с чувство: "Защото е вълнуващо - като се изкачиш на високо, ще видиш по-надалеч. Посрещала съм изгрева на върха на Тайшан. Беше много студено, катерихме се в тъмното с часове... Но е толкова красиво!"

                      И този пътепис участва в конкурса на  poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него - чрез Фейсбук. Благодаря ви!

                                                                        

Винаги ми е интересно при теб!
Гласувах и за двете части.
Успех, Натали!

Благодаря ти.
Моят коментар беше за постинга "Търся издател" - там е, не е изчезнал :)
Прегръдки!

Няма начин да не се пише красива поезия при тази красота...
Поздрави!
Б.

Пожелавам ти да видиш и тази, и още много други красоти по света! И да се вдъхновяваш отново и отново!
Поздрави! :)

Прочетох двете части с голям интерес. Напълно непознато място за мен.
Твоите разкази са много увлекателни. Привет от есенна Варна!:))

че са ти интересни моите разкази. Благодаря ти!
Между нас казано, а и не само между нас, по-красива от нашата природа няма. Наистина!
Прегърни нашата хубава Варна от мен! :)

от зимата не бях чел нищо тука и не съжалявам..."изгълтах"всички насъсъбрали се постове и си стана пътепис за китайския север
от март съм във варна, за празника ме е яд на моето домоседство, а и за изложбата на дъщеря ти...ма нищо вече ще следя по9внимателно...

Радвам се, че ми гостуваш и на приятелската ти оценка.
Току-що се връщам от едно красиво пътешествие до две от древните китайски столици - Нанджин и Шиан, така че скоро ще има и за китайския юг :)
Ако през май си във Варна, ще те поканя на друга изложба на дъщеря ми, живот и здраве.
Поздрави от Пънлай! :)

жалко, че няма да видим водопада на перлите замръзнал.
Поздрав
Валя

Не мога да ви обещая водопада замръзнал, но скоро ще ви покажа Осмото чудо на света! Търпение, coming soon!
Сърдечно!
Натали

джаркай!

:)))

natali60, видях ника ти в статистиката (извинявам се, че карам направо на "ти"!) и дойдох да разузная :))) И... направо си заседнах тук. С отворена уста :))) Омагьосана съм от блога ти, от пътеписите, от снимките, от пустия му Китай, към който никога не съм проявявала интерес. Тук е като в приказките! Всичко е... направо не се сещам за подобаващ суперлатив. И един въпрос не престава да ме боде: как щях да открия тази хубост, ако не ме беше посетила :) Блогът ти е толкова добре укрит от модераторите, че само случайността ми помогна. Ако зависеше от мен, щях да го закарфича на челото на блог.бг. Ама не! Там се кипрят всякакви глупости, имат хиляди гледания и ако не си се усетил, че трябва да започнеш отзад напред, няма как да попаднеш на стойностно четиво. Като твоето. Благодаря за тази мъдра китайска приказка!

Много ти благодаря за добрите думи!
Трета година съм в блога и си имам верни приятели :) Радвам се искрено да приема още един :) Не се стремя към челото на блог.бг - на когото му е интересно да чете за други страни, е добре дошъл.
Дойдох в Китай с известни притеснения, но обикнах тази страна. Ако съм успяла да предам това чувство с моите писания, това ме прави щастлива.
Искрени поздрави и пак заповядай! :)

Чудесна си и не се съмнявам ,че си ни отсрамила в чужбина!
Много интересни материяли пишеш и е удоволствие да надниквам от време на време тук за да разбера ,колко много съм пропуснала ,но и да си го наваксам..
Голям гуш от мен!

И при теб винаги научавам нещо ново. Балетът ми е слабост и днес с удоволствие се потопих в света на изкуството в твоя блог.
Винаги си добре дошла, много ти се радвам!
Прегръдки! :)

YouВ’re a real deep thinker. Tnahks for sharing.