"Светлина от Изтока" има вече второ издание, този път издателството е "Екрие".
Книгата вече е в наличност в книжарниците и онлайн. :-)
Магията на Изтока в 312 печатни страници, с богат снимков материал, с цветни илюстрации, с 2 авторски картини на корицата - отново маслени платна на Емилия Бояджиева, с послание към всеки читател за щастие и благоденствие.
Първо заглавие от поредицата "Чудни пътешествия с Екрие".
1 ноември, петък, започваме в 18:00 часа в Китайския културен център в София, на ул. "Г. С. Раковски" 77. Ще има снимки на голям екран.
Втората ни среща е на 2 ноември, също в 18 часа, в книжарница "Сиела - Ректората", в София.
Има запланувана и трета - на 7 ноември, от 14 часа, във Великотърновския университет, в Централна университетска библиотека.
Очаквам ви с радост и вълнение!
Да познаваш още една култура означава да имаш още една душа. Моите са вече три.
Очаквам ви - ще си говорим за богатството и спецификата на един далечен и чудат свят, за жаждата за споделеност и щастие там, където бих искала да се завърна...
#ПроектЖивей #Интересно #Преживяно #Филипините
Поредица „ИНТЕРЕСНО и ПРЕЖИВЯНО“ са социални срещи, в които ще ви срещаме с интересни личности или проекти, които с преживяното от тях ще ни вдъхновяват за по-пълноценен и успешен начин на живот.
В тази среща наш гост ще бъде Наталия Бояджиева, по професия преподавател по български език и литература и журналист на свободна практика. Две години тя живее във Филипините. Това е прекрасно време, в което освен да опознае страната, тя се и потапя напълно в местната култура на тези усмихнати хора, от което се раждат 43 документални разказа, съставляващи книгата й „Лицата на Филипините“.
КОГА: 27 юли (събота) 2019 от 18.00ч
КЪДЕ: бул.Цар Освободител 88, Варна
ВХОД СВОБОДЕН
Емилия Бояджиева
"Страст", маслени бои на платно, 55/46 см., 2016г.
в отдел "Изкуство" на Регионална библиотека Варна, със "Светлина от Изтока" и картините на Еми
3 февруари 2017 г. ·
Варненско село - Бозвелийско - се представя на Международния фестивал "Сурва" в Перник.
Снимките са на Еми. Тя проучва народните обичаи, свързани с маската.
Ноемврийското турне – Велико Търново – Габрово
(26.11 – 28.11 2018)
Четири дни ме нямаше вкъщи, а ми се струват като месец. Толкова сгъстено и наситено с радост беше това време.
В понеделник по обяд пристигнах във Велико Търново и два часа по-късно вече бяхме със Симо в Университетската библиотека. Предпразнично е, имат 55-годишнина на Университета - празник не само за свързаните с висшето училище, но и за всички българи.
Вълнуващо е, пристигат най-големите специалисти по история, география, туризъм, филология и етнология, и техните студенти. Преди началото ме предупредиха, че някои студенти имат лекция след час и ще излязат. Никой не напусна уютната читалня, увлякохме се в жив и интересен разговор, гледахме и коментирахме снимки от далечни земи. Обещахме си да се срещнем отново.
Във вторник по обяд бях в Регионалната библиотека "Петко Р. Славейков", Средношколски отдел. Част от гостите бяха ученици от Търново, а друга - бяха пристигнали от Лясковец, от Дома за деца в неравностойно положение. Унесени и жадни за пътешествия и приключения, и те пътуваха с мен. Очите им се озаряваха от радост, която често се сменяше със замисленост. Не им се тръгваше...
Вечерта - в книжарница "Хеликон" - отново се пренесохме в Тропика на Козирога...
В сряда сутринта поемам за Габрово, мислех - с маршрутка. През нощта обаче се беше спуснал мраз и беше заледил пътя. Промених посоката към гарата, пристигнах пет минути преди влака, успях. Къщички в снега и пушещи коминчета, като в детската песничка. Мъглата, която ту скрива, ту открива близките върхове, прави гледката още по-прекрасна. Колко щастлива и спокойна изглежда природата... И колко величествена - планината.
Слязох в Габрово и ме лъхна възхитителният аромат на планинска зима. Снегът се сипе леко и тихо. Наоколо всичко тъне в покой. Картината е тържествена и някак нереална. Отдавна не бях се наслаждавала на такъв пейзаж.
По улиците няма хора.Таксито скоро стига до хотел "Балкан", оставям багажа и тръгвам към Дома на хумора и сатирата. Помня го от детството си, но сега ми се видя по-внушителен.Огромни изложбени зали на всеки етаж, пълни с изкуство. В една от стаите ме чака Венета- старата ми приятелка. Имаме толкова много да си говорим, а времето е толкова малко...
Обядваме в бистро "Рио" на брега на Янтра, където готвят толкова вкусно и обстановката е непринудено домашна. Там опитайте пълнени тиквички със сос от четири сирена.
Вечерта Залата на жирафите се напълва с хора от всички възрасти. Около мен е уютно с китайските картини на Еми - пет маслени платна и три акварела, тук наречени "Багри от Изтока". Двете с нея представяме Китай. Снимките от малко познати места допълват представата. Сред многото лица запомних живото лице на Моника от Априловската гимназия, специалност журналистика, с нейния наблюдателен и остър поглед и умни въпроси, както подобава на истински журналист. Беше богата на преживявания вечер, толкова е вдъхновяващо. У мен остана усещането за нещо чисто, съкровено и красиво.
И когато на другия ден влакът ме понесе обратно през старопланинските тунели и заснежени гори към ветровита родна Варна, потънах в мисли за току-що отминалите срещи с хората на Балкана. Те не се притесняват, нито се срамуват да бъдат истински. Не си слагат маска на цинизъм като защитна броня, тя не им е нужна. Няма от кого да се защитават, те живеят в лукс - луксът да бъдеш себе си.
Хората от малките градове. Приличат си навсякъде по света. Няма да забравя топлотата, с която една възрастна жена от Девня - Райна, дойде в читалището, за да ми подаде огромен букет току-що накъсани в градината ѝ хризантеми с думите: "Аз съм болна и не мога да остана на премиерата, но дойдох да ти поднеса тези цветя". Отвън я чакаше зет ѝ, за да я върне с кола у дома. Райнините ярки есенни слънца ще ме топлят цяла зима, а и много зими занапред...
На всяка гара, където сменях влака, добри ръце се протягаха към тежкия ми куфар, пълен с книги. Искаше ми се да прегърна тези непознати. Душата ми се напълни с благородството, добротата и отзивчивостта на тези българи, а те са много, много...
Вейка не потрепва сред тази безмълвна замръзнала картина. И сред нея - изящна сърничка, която гледа спокойно към влака, свикнала с тромавия му бумтеж. За един миг погледите ни се срещнаха...
тук сме със сина ми Симеон - докторант във ВТУ
27 ноември в 19:32 ч. ·
Наталия Бояджиева със Стефка Чернева (вляво) - управител на книжарница "Хеликон" във Велико Търново
27 ноември в 19:32 ч. · в книжарница "Хеликон" - Велико Търново
20.11.2018 - интервю на Олга Карова - Стойкова от радио "Велико Търново"
Книгата „Лицата на Филипините” представя във Велико Търново Наталия Бояджиева. Няколко са срещите й с читателската аудитория в старопрестолния град. Първата ще се състои на 26 ноември, понеделник, от 15:30 часа в Голямата читалня на Централната библиотека на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. На следващия ден Бояджиева ще представи изданието от 13:30 часа в Средношколския отдел на Регионалната народна библиотека „П. Р. Славейков”-филиал „Славейче”. Във вторник авторката ще презентира интересната книга и в книжарница "Хеликон" на ул. „Васил Левски”17, а началният час на събитието е 18.
43 документални разказа срещат читателя с любопитните моменти от 2-годишния период на авторката, в който живее във Филипините. В изданието тя ни потапя в местната култура на усмихнатите дори и в тъжни моменти хора. Още с първото си стъпване по тези земи, Бояджиева усеща културен шок, който не я оставя до последните мигове, прекарани в азиатската страна. „Стъписа ме тяхната странна реакция, когато съобщават за тъжни събития. Например братът на мениджърката на хотела, в който бях отседнала, беше катастрофирал и постъпил в болница. Докато тя ни съобщаваше това, се смееше. Оказва се, че тези усмивки са защитна реакция срещу злото, те го неутрализират в своето съзнание”, сподели в интервю за Общинското радио Наталия Бояджиева.
Лицата на Филипините, допълва тя, са пъстри и различни. Читателят се пренася сред водите на Тихия океан, където плува архипелаг от над 7 хиляди острова, обитавани от 100 милиона души. „Тези хора имат силно чувство за семейственост – голяма част от тях работят в чужбина и издържат своите деца и родители, но и близки и роднини. Лицата им са изключително многообразни и интересни. Запознах се с техните навици и обичаи, светоглед и философия, създадох приятелства, влязох в техните домове, празнувахме заедно. Разбира се, изпитах и някои разочарования, но това е нормално”, допълни Бояджиева.
Беден народ в държава от третия свят, в която гладуващите хора по улиците са нещо нормално, а умиращите от глад деца – всекидневие. И такава страна имат Филипините. По-важното е друго – че са запазили висотата на своя дух.
Интересни са преживяванията на Наталия Бояджиева във Филипините. Заедно с водачка тя се изкачва високо в планината Кордилера, за да посети племето ифугао. „Това племе преди 2 200 години е проектирало прочутите оризови тераси, които преминават през цялата планина Кордилера. Гледката е прекрасна – едно много интелигентно инженерно съоръжение, от което оризът се напоява през цялата година равномерно и постоянно”, каза още Наталия Бояджиева. В изданието авторката разказва и за висящите ковчези на Сагада, изкачванията по склоновете на неземно красивия вулкан Пинатубо, срещите с местното коренно население аета. Интерес предизвиква и почти осъществената среща високо в планината с човекоядци. Въпреки любопитството и готовността на Бояджиева за нея обаче, тя бива спряна от своя водач, с усмивка си припомня авторката. И слава Богу!
С нетърпение Наталия Бояджиева очаква срещите си с великотърновската публика. На 28 ноември от 18 часа тя ще представи изданието и в Дома на хумора и сатирата в Габрово, където ще открие и изложба с платна от китайския цикъл на дъщеря си Емилия Бояджиева, автор на корицата на изданието. По време на представянията в Търново и Габрово, Наталия Бояджиева ще презентира и своята първа книга „Светлините на изтока” с разкази за Китай. Изданието писателката представи премиерно в старата столица през 2016-а.
Наталия Бояджиева е родена на 15 април 1960 г. във Варна. Завършила е Българска и руска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Работи като преподавател по български език и литература и като журналист на свободна практика. Превежда от руски, полски, английски и италиански език.
Да ви поканя и аз, скъпи приятели, заедно с моя издател Тодор Станчев.
Първата ни среща е отново с варненци, този път в отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" - 4 октомври, в 18 часа, ул. "Ген Паренсов" 3.
Ще мога да ви покажа снимки, свързани с разказите ми за Филипините, библиотеката предоставя екран.
Ще се сгреем в тези есенни дни с къс от филипинското слънце; така и се наричат филипинците - Деца на Слънцето.
До скоро в четвъртък - с вълнение нетърпеливо!
Лятото свърши, но пък с него започва старта на есенното ни филипинско турне 😀 Авторката Наталия Бояджиева ще ви зареди с много настроение от тази огряна от слънцето островна страна, в която е живяла 3 години и ще ви разходи из джунглите и магаполисите ѝ 😍 Ще стане въпрос за ловци на глави, пакостливи джуджета, бомби във вулкани, самобичуващи се фанатици и най-вече за вътрешния свят на филипинската жена. Определено ще е интересно, а ето и къде ще се случи всичко това:
На 4.10 от 18.00 ч. в Регионална библиотека ”Пенчо Славейков” във Варна, отдел "Изкуство" на ул. "Генерал Паренсов" 3;
На 9.10 от 18.00 ч. в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив;
На 10.10 от 18.30 в книжарница Сиела Мол Пловдив.
А в началото на следващия месец ще има и представяния в Регионалната библиотека във Велико Търново и в Дома на хумора и сатирата в Габрово, за които ще пишем допълнително. Очакваме ви!
Продължаваме разходката из Леер, провинция Долна Саксония. Градът не е пострадал от бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, затова в него могат да се видят къщи, строени през 17 век, дори и през 16....
По улиците не се виждат хора нито денем, нито вечерта, като се изключи главната улица. 34 000 души живеят в Леер, има голяма руска общност, която дори си има своя православна църква. Част от тях са потомци на така наречените руски немци - тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и днес те намират обратния път към старата родина. Не им е лесно: "Там бяхме германци, тук сме руснаци" - казват мнозина.
Срещат се и много африканци и араби, настанени в уютни апартаменти; те не работят. Правителството се грижи за тях.
По Крайбрежната алея вървим край водите на Леда, която тук се влива в плавателния Емс. Чайки се провикват над водата. Вижда се красив бял пътнически кораб, от който слизат десетки пенсионери, тръгнали на развлекателно плаване. Таня разказва, че те са най-голямата част от пътуващите за удоволствие германци.
Снимаме се до необичайната леерска русалка, която е запазила краката си почти изцяло.
Прохладно и спокойно. Усещането е за необитаемост. Чисти и пусти улици със стари къщи с еднотипна архитектура и прилепени една до друга - тъмночервени тухли и бяла рамка около прозорците. Така изглеждат сградите и в Бремен, и в Берген (Норвегия), а и в Амстердам. Характерни за Северна Европа постройки.
Пред една къща виждаме изнесени и оставени на минувачите купчини мебели в добро състояние. На когото му харесват, може да си ги вземе. Обичайно е по тези места. Често се изхвърлят и антикварни ценности...
главната улица в Леер
Навсякъде е интересно.В Северна Европа - също. Познавах я от Берген, където живяхме един месец.
Това лято ми се случи да поопозная и друга част - Долна Саксония и холандската столица.
Имах щастието да гостувам на приятели - това е за мен най-добрият начин да се запозная с нови места.
Навръх Празника на Варна кацнах в Хановер. Посрещна ме Татяна - моята руска приятелка. Вече седма година те двамата със съпруга си Кирил живеят в Леер (на нидерландски: leier – силно опънато въже, двата края на което са закрепени на корабни конструкции.) - Ostfriesland - Източна Фризия. Река Леда, приток на Емс, го разполовява.
Набутваме куфара ми в метрото и след половин час се прехвърляме на влака за Леер. Още три часа път сред зелената равнина с кротки крави и пристигаме. Тук е винаги зелено - заради добрия стар Гълфстрийм няма снежна зима и времето почти постоянно е облачно и меко.
Първият ден Таня ме води в замъка Евенбург - воден замък в неоготически стил, построен между 1642 - 1650 г.
Собственикът му е командир на холандския гарнизон в Емден с дългото име Ерхард Райхсфрайер фон Ерентютер от Хофрит. Строгостта на формите и суровата северна красота на замъка е в унисон с английската градина наоколо с мощни дървета и романтични алеи.
Новини > България
Приятели на екзотиката и пътешествията, заповядайте на среща - разговор за далечната островна страна! Азия обсебва и омагьосва - това е истината.
Очаквам ви на 27 юли от 19 часа, на Алеята на книгата пред хотел "Черно море", в Литературния кът!
Поканата дойде от Асоциация "Българска книга".
Варненска авторка представя "Лицата на Филипините"
Българо-Руски Асистент на Туриста
Варненска авторка представя "Лицата на Филипините" Публикувана на 12 Юли 2018
На 27 юли от 19 часа, на Алеята на книгата във Варна, Наталия Бояджиева и издателство "Ерове" ще представят книгата "Лицата на Филипините".
За две години екзотичният тихоокеански архипелаг се превръща в дом на варненката Наталия Бояджиева – преподавател по литература и журналист на свободна практика. За това време авторката опознава страната и се потапя напълно в местната култура и обичаи, които спонтанно пораждат всичките 43 документални епизода, включени в книгата.
В своите разкази Наталия Бояджиева увлекателно разкрива непознатите територии на филипинската душа, повежда ни по стръмните планински пътеки на филипинските Кордилери – до селата на ифугао и висящите ковчези на Сагада, по склоновете на вулкана Пинатубо и до върха на Ангоно с неговите древни скални рисунки. С нея посрещаме Великден в многомилионна Манила, сред самобичуващите се фанатици и навлизаме в джунглата – домът на пигмеите аета.
Наталия Бояджиева е родена на 15 април 1960 г. във Варна. Завършила е българска и руска филология в ШУ „Константин Преславски“. Работи като преподавател по български език и литература и като журналист на свободна практика. Член е на СБЖ. Превежда от руски, полски, английски и италиански. Първата ѝ книга „Светлината на Изтока” е с разкази за Китай, където е живяла три години.
Ех, че беше хубаво снощи на Алеята на книгата! Много съм щастлива, че се срещнах отново с прекрасни хора (винаги идват прекрасни хора на представянията на книги). И времето беше с нас. Заедно рисувахме душата на филипинеца, надникнахме в неговите вярвания, страсти и болки. Пресъздадохме свой филипински свят във Варна. Получи се истински полет на духа.
Благодаря ви, приятели! От сърце.
Приятели, приключението "Лицата на Филипините" наистина продължава.
С благодарност към Людмил Станев - автор и водещ на съботното предаване за литература "Морска гара" - за интересния разговор, който проведохме в студиото на Радио Варна. Интервюто ще бъде излъчено утре, 16 юни, между 21 и 23 часа по Радио Варна.
С Магдалена Гигова разговаряхме в София, а интервюто ще бъде излъчено в неделя, 24 юни, между 18 и 19 часа в предаването "Покана за пътуване" по програма "Христо Ботев".
Особено ме развълнува поканата от учени от БАН, Института по етнография и фолклор, секция Антропология - да представя и двете си книги пред тях. Срещата ще бъде на 21 юни, от 17 часа, в зала 19, на ул. "Московска" 6А (Княжеския дворец).
И последно за сега е предвидено интервюто в БТВ, в предаването "Преди обед" на 22 юни, към 10 часа.
Много бих се радвала моите книги да достигнат до хората, за които са написани - до вас. Защото ги писах със сърце.
Премиерата в Сиела, Фестивалния, Варна. Представя ме Долорес Коева - приятелка и колежка.
Издателство Ерове 22 часа ·
"В книжарниците има книги, много книги. Те са на английски. Много рядко се срещат книги на тагалог - официалния филипински език, който би трябвало да обедини вс...
bnr.bg Наталия Бояджиева представя книгата ”Лицата на Филипините” във Варна Наталия Бояджиева - преподавател по български език и литература, журналист и писател - наскоро издаде книгата "Лицата на Филипините", която събира разказите ѝСофийските премиери
Срещите със софийската читателска публика (3, 4 и 5 юни) бяха много богато и радостно преживяване за мен. Искреният интерес и интересните въпроси събудиха всичките ми филипински спомени към живот.
Сигурна съм, че и тази вечер във варненската Сиела ще бъде прекрасно.
Много хора в София ми протегнаха ръка, за да я има "Лицата на Филипините".
На първо място - гореща благодарност на прекрасната ми дъщеря Еми (художничката Emilia Boiadjieva) за двата акварела, нарисувани с много любов и станали корица на книгата - "Филипинският танц банга" и "Карабао".
Благодарна съм на издателя Тодор Станчев, издателство "Ерове", че повярва в тази книга и ми съдейства, за да стигне тя до вас.
Благодаря на моя редактор Васил Койнарев за чудесната работа по моята книга и за приятелската подкрепа в популяризирането ѝ.
Специални благодарности на колегите журналисти за сърдечните интервюта и за съдействието -
От Българско национално радио, програма "Христо Ботев", предаването за култура "Арт ефир" - Димитрина Кюркчиева,
Магдалена Гигова - водещ на предаването "Покана за пътуване" в програма "Хисто Ботев",
Иван Русланов, програма "Хоризонт",
Людмила Еленкова, водеща в единственото в България по рода си книжно радио "Хеликон",
Костадин Филипов - телевизионен журналист, автор и редактор в онлайн изданието Дело.бг,
Добринка Христова - журналист, преводач и преподавател, секретар на ДЖСП при Съюза на журналистите.
И, разбира се, на моята братовчедка и приятелка Надя Рускова - за гостоприемството и чудесните снимки.
Благодаря ви, приятели, за празника, който преживяхме заедно снощи (9 юни) в книжарница Сиела, във Фестивалния. Чувствах вашия интерес, топлота и любознателност през цялото време. Беше чудно. Напълни ми се душата и сърцето. Благодаря!
Мили приятели!
В навечерието на светлия празник получих прекрасен подарък - излезе от печат втората ми книга с разкази "Лицата на Филипините". Много съм щастлива.
Каня ви най-сърдечно на премиерата на книгата на 9-ти юни - събота, от 18 часа в книжарница Сиела във ФК. Ще се радвам да се видим и да се потопим заедно в екзотиката на тази толкова далечна, но в същото време станала ми близка страна.
Този път София ни изпревари с поканата да участвам в Пролетния базар на книгата пред НДК. Които от вас са в столицата по това време, да заповядат на 3-ти юни в 10 часа на среща разговор.
Имам още две софийски покани - в Клуба на пътешественика на ул. "Сердика" 19, от 19 часа, на 4-ти юни, ще ви очаквам с мултимедийна презентация "Лицата на Филипините".
И последно за сега - премиера в книжарница Сиела в подлеза на Ректората - на 5-ти юни, от 18,30.
"Всяко изследване е свързано с много трудности" - е казал Цицерон. Лично проверено от мен и напълно достоверно. Но трудностите могат да бъдат и сладки...
Очакваме ви с нетърпение с издателя Тодор Станчев, ще бъде интересно :)
Издателство Ерове 23 май в 09:00 ·Ето още едно от лицата на Филипините:
Светът на ифугао, доминиран от „вертикалната“ комуникация, осигуряваща предаването и съхраняването на традициите, контрастира с този на равнинните хора, отличаващ се със силата на „хоризонталната“ връзка между съвременници, постоянно включени в мрежа. Интересното е, че двата свята не са в неведение един за друг: образите и на единия, и на другия шестват из интернет.
Едноименната книга ще може да откриете на престоящия Пролетен базар на книгата пред НДК, на щанд А9 😊 Очакваме виИздателство Ерове 25 май в 11:00 · "Лицата на Филипините" на Наталия Бояджиева е вече налична в онлайн магазина ни, където може да я заявите с безплатна доставка до адрес в цялата страна