Това се е случило през 1922 година с нашия класик - Владимир Димитров - Майстора. Купил го е богатият американски колекционер Крейн - предложил е на Майстора четиригодишен договор с условието художникът да рисува само за него. Договорът освобождава великия художник от грижите за насъщния, но лишава българското изобразително наследство от над 200 картини и множество графики, станали притежание на американеца.
В началото Майстора заживял в САЩ, за да бъде пред очите на Крейн. Но издържал само две години в златната си клетка - вдъхновението му, подхранвано от родния край и хората в него, секнало./ако бях писател, щях да ви разкажа за неговите страдания, но и така е ясно, мисля.../ Той се върнал в родината и се установил в село Шишковци, където останал до 1930.
Отново художникът е изправен пред проблема за насъщния и приема учителско място в Трета мъжка гимназия в София. По- късно се връща в любимото Шишковци, където рисува до края на жизнения си път през 1960.
Днес разбрах, че баща ми го е познавал лично - виждал го е в София по време на следването си. / и защо чак сега ми казва, да го питаш :) /. Спомня си гордата му висока фигура с дълга брада...Говорили са даже. Бил е самотен, чувствал се е самотен.
Поразрових се и видях, че тази година се навършват 125 години от рождението на великия българин.
- И той ми казва, че иска да следва в Свободния. Казвам му - ако искаш, учи, аки не искаш - недей. Мен това не ме интересува.
И като вдигна равнодушно рамене, се заизкачва по стълбите. Замислих се. Синът й работи още от ученик, не е лентяй. От кога българският родител до такава степен не се интересува от съдбата на детето си. Това тенденция ли е и от кога, как съм пропуснала да я забележа. Нали се гордеехме, че в това отношение не приличаме на западняците / макар че френски е литературният герой - символ на всеотдайна родителска любов - дядо Горио/... Следващата стъпка е майката да изгони сина си от дома, да излезе на квартира и ако иска да я види, да й се обади по телефона да се уговорят... Така много ще заприличаме на норвежците, при тях е така.
Не одобрявам деца - готованци, които чакат само на родителските грижи. Имам предвид, че някак странно, неочаквано връзката на българския родител с детето му като че ли взе да се къса...
Ще кажете, че тези чудовищни жени трябва да бъдат съдени? А майката? Тя продължила да води детето си в същите ясли, независимо че там го унищожават! Не искам да обобщавам, но къде отиде майчиният инстинкт на някои хора? Толкова ли е важно да се работи глупавата работа, която така или иначе ще работите до старини? Да се пропускат прекрасните мигове с бебето, които никога няма да се върнат! да се унищожават малките човечета, толкова крехки и беззащитни? Може ли човек да бъде толкова жесток и равнодушен?
Какво мислите, уважаеми блогъри по този въпрос? Вашето мнение е важно за мен.
Здравейте, любители на изкуството!
Искам да ви представя една млада варненска художничка - Емилия Бояджиева. Тя е завършила Националното училище по изкуствата "Добри Христов" с пълно отличие и специалност живопис.Също с отличен успех завърши и бакалавърска степен във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", същата специалност.
През 2004 и 2006 година по покана на берлинската галерия "Дикмайер" е гостувала на Международната изложба "Артмедицина и изкуство" като единствен представител на България с маслени картини - живопис. Освен нея участват и художници от още 17 страни от цял свят.
През юни 2006 Емилия открива първата си самостоятелна изложба в галерия "Актив арт" - Варна. Втората й самостоятелна изложба продължава от септември 2006 до март 2007 в хотел Кемпински Зографски в София. Третата й самостоятелна изложба е от 7.3.2007 до 30.3.2007 отново в "Актив арт" - Варна. Изложбата е изцяло откупена!
От 19 май в продължение на един месец Емилия отново гостува в Берлин - на Деветата международна изложба "Артмедицина и изкуство" със свои картини от фонда на галерия "Дикмайер".
Сайтът на художничката е www.emilia-art.hit.bg
От октомври Емилия следва магистратура по живопис.
На 24 май 2008 в берлинската галерия "Дикмайер" се откри Десетата международна изложба. Този път Емилия можа да замине за Берлин и лично да присъства на откриването - голям празник за нея. Занесе и нови картини, има две откупки.
На 12 юни във варненската галерия Актив арт на ул. "Дунав" 5 се открива четвъртата самостоятелна изложба на Еми - "Фламенко". На нея тя ще представи най-новите си картини по темите танци и природа. Изложбата ще продължи до 2 юли.
Новият й сайт е : www.emilia-gallery.hit.bg
Друго интересно е, че Еми с голяма радост и удоволствие участва в реставрацията на варненската църква "Свети Николай". Трябваше да се възстановят стенописите и тя помага в първите два етапа. Предстоят още два до пълното завършване на реставрацията.
На 20 февруари 2009 Емилия защити магистратура по живопис с дипломната си работа, озаглавена "Балет".
На 21 май 2009 заповядайте на вернисажа на Еми в галерия "Актив арт". Там тя ще представи дипломната си колекция от 12 платна на тема "Балет".
Новата победа е Голямата награда и специалния приз на Фондация "Откритие" и галерия Актив арт за най-добро представяне на Втората изложба конкурс за млади автори. Еми получи наградата си на 10 май в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна.
Нова изложба - "Балет" - в Градската галерия "Борис Георгиев" - Варна, се откри на 28 август 2009.
