Постинги в блога от Октомври, 2012 г.
16.10.2012 21:58 -
ПРОЩАВАНЕ С ПЪНЛАЙ - 3
Преди началото на разказа искам да поздравя Китай с първия му нобелов лауреат за литература - Мо Йен. Писателят е родом от провинция Шандун, където живях и аз последните три години. С нетърпение очаквам превода на негови творби.
На въпроса ни защо ядат скорпиони, ларви, червеи и всякакви насекоми, Джанбин отговори така: " Вие знаете ли какво е глад? Когато умираш от глад, ядеш всичко, което се движи около теб. А когато този период отмине, ти установяваш, че всъщност скорпионът бил вкусен и така той остава в националното меню".
След това ни разказа защо не може да яде сладки картофи (дигуа на китайски). "До петгодишната ми възраст (1985) това беше единствената храна за моето семейство и за повечето китайци." Джанбин е от провинция Хубей, но гладният период се отнася за цялата страна.
Потърсих страницата "Големият глад в Китай" , ала тя е цензурирана тук, в страната, и не се отваря. Но ако общувате всекидневно с китайци, научавате нещата от първа ръка, не ви трябва интернет. Големият глад (1958 - 62) е убил 45 милиона души в Китай и е най-големият изкуствено предизвикан глад, който светът някога е виждал. Най-смъртоносният глад в историята е причинен от диктатор в селските райони на страната.
Продължението на трета част заедно със снимки можете да видите тук: http://poblizo.com/?p=25478
01.10.2012 17:59 -
ПРОЩАВАНЕ С ПЪНЛАЙ - 2
Попитаха ме приятели от България как може да се обясни пълната непроницаемост и липса на усмивка по лицата на китайските състезатели, когато получават медали на Олимпиадата в Лондон. Ники от своястрана се учудва, че всичко ми е изписано по лицето - емоциите се четат. Явно разбиранията ни по този въпрос са контрастни. Замислих се.
За нас европейците прекалено строгият самоконтрол потиска не само изразяването на чувствата, но и самите чувства. Когато не налагаме ограничения на преживяването, животът ни се отваря за спонтанността, а не се смалява от контролирани убеждения или оценки. Смисълът на живота не е да го ограничаваме, а да го живеем, да го чувстваме - също като децата. Не и за китайците.
Следя Балетния конкурс във Варна почти от самото му начало. И в балета направиха пробив - от няколко години азиатската вълна заля призовите места, редовно получават награди. Като недостатък в танца им журито посочва само характерната безизразност, която се забелязва в контраст с останалите балетисти. Балетът е изкуство, а не гимнастика, и там липсата на емоции наистина е недостатък. Аз харесвам чувството в изкуството, а не майсторлъка и прикриването на чувствата. Но това е обща азиатска черта - личето да носи маска, да не изразява нищо. И при японците е така, и при другите азиатци... В Пекинската опера лицата на актьорите направо са скрити зад маски, непроменени от векове.
Продължението на разказа с много снимки можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=25340#more-25340
Търсене