Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1042306 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Юни, 2012 г.

    Научих ценен урок за приятелството.
    Беше само момиче, подобно на хиляди други. Но стана моя приятелка и сега е единствена на света.
                
   
    Планирахме това пътуване от месеци, а мечтата да видя водните градове по река Яндзъ се роди преди две години, когато Уан Уей (Виви е западното й име и аз ще го използвам за краткост) ми показа свои снимки от Уджън и Ситан. Красотата им ме плени завинаги и пожелах да ги видя наживо.
    С Виви се запознахме в школата по танци. Един ден по време на репетиция, изнервена, че не разбирам какво ми говорят момичетата, извиках отчаяно: "Няма ли някой, който да говори английски?" Мълчание и неразбиране. От редиците се отдели красиво момиче в алена танцова носия, с тежка дълга коса и големи очи и тихо ми каза, така че да не чуят другите: "Аз говоря..." От този момент сме неразделни приятелки.
    Една и съща зодия и кръвна група, сходни вкусове за храна - неща, които впечатлиха първо Виви. Да се виждате за първи път, а да ви се струва, че се познавате вечно. Да имаме толкова много общи черти, интереси и представи, че се разбираме и без думи. Близост, разбиране и приемане. Сродни души - красиво и зареждащо. Сега вече знам - приятелството ни ще бъде същото, дори да не се видим с години.

      Приятелството си е приятелство навсякъде по света. И все пак има известни разлики в понятието за духовна връзка тук и на Запад, по мои наблюдения. Въпреки че много се пазя от обобщения, сега няма как да ги избегна съвсем.
     И така, разбирането за време е изключително флуидно в Китай. Нещата се случват, когато е предназначено да се случат - не по-рано или по-късно. За приятелството също няма понятие за време - в смисъл, че е нещо дълговечно. В китайската култура то е едно от най-важните неща - както е Бог в християнската култура.
     Китайците са заобиколени от поредица концентрични кръгове. Основният е семейството, а следващият са приятелите. Нямат доверие на хора извън кръга. Ето защо се стараят да изграждат връзки. Приятелството е и част от семейния живот тук. Приятелят може да установи много добра връзка с твоето семейство и с радост да прекарва известно време с него. Полезен човек от приятелите на твоя приятел може да помогне в грижата за твоите родители и деца.
     По-сложно е, отколкото можем да си го представим. Помощта и информацията са основни фактори за успеха в едно ориенталско общество, докато на Запад това са личните усилия, амбиция и реализация на всеки. Затова в западните общества ключът на приятелството е да се уважават независимостта и достойнството на отделните личности, техния свободен избор, а в ориенталската духовна връзка се набляга на искреността, споделянето и взаимността.
     Един човек в Китай, който не разполага с приятел, не може да постигне нищо. Дори работа не може да си намери. Виви работи в компания с две хиляди души. По нейни думи нито един от тях не е назначен след конкурс или интервю, всички са представени от някого, от близък. Тук приятелят не е просто придружител или спътник, с когото споделяте едни интереси, а е този, който достига ръката ти и докосва сърцето ти.
      Ако китаец ви нарече приятел, това означава, че сте специален човек за него, това е дълбока емоция в сърцето. Народната мъдрост казва: "Приятелите са като звездите - не винаги ги виждате, но знаете, че винаги са там". И още една китайска пословица: "Приятелят е като тяло, съпругата е като дреха - сменяш си дрехата, когато пожелаеш, но не можеш да си отрежеш тялото".
      Най-сетне радостта от дълбоката духовна връзка за цял живот може да бъде най-прекрасното нещо сега, когато политиката за едно дете е намалила семейството толкова много.

      След тази пространна съпоставка (твърде обща, но в същността си вярна) между двете култури се връщам на нашите планове за екскурзията с Виви. Тя вече е посетила тези места веднъж, освен това събира пари за пътуване до Тибет - стара нейна мечта. Но въпреки всичко с радост се съгласи да сподели с мен вълненията от срещата ми с водните градове.
     През това време от Уелс пристига Вероника - също чудесен човек - интелигентен и добър. Със сигурност не е остаряла истински, защото младежката спонтанност  във възприятията на света не я е напуснала. За втора година работи по три месеца като доброволка в местния колеж за учители. Преподава английски без заплащане - единственото, което иска, е да види, да научи повече за тази част от света. Реших да я поканя да дойде с нас до река Яндзъ. Питах Виви дали е съгласна - няма проблем.
    И ето - една петъчна вечер, на 18 май, потегляме трите с такси за Янтай. От там тръгва автобусът за Юга. Ще се спи в него и след 13 часа сме в Уджън - повече от 1300 километра път. Ние с Вероника сме единствените европейки. Виви е издействала предните места, настаняваме се зад шофьорите и екскурзовода. В групата има и три малки деца, гласчетата им не се чуха до края на пътуването - понесоха геройски несгодите на автобусния сън.. Не съм виждала толкова тихи и дисциплинирани деца като китайските, когато са извън дома. Пуснаха някакъв филм, народът се загледа и умълча. Два - три пъти през нощта автобусът спира на специални места за почивка край магистралата, за да се разтъпчем.
       Развиделява се, очаквам изгрева, но нещо пак е мрачно. Вали - тихо и упоително, през цялото време. Понякога поспира, колкото да си поеме дъх и пак продължава...  Това е пролетният дъжд - април - май, след него идва сливовият - юни и юли. Накрая е есенният - до октомври - и дъждовният сезон е приключил. Климатът е субтропичен, както и в по-голямата част от страната. Дълго, горещо и влажно лято, кратки преходни сезони. В подножието на лятото сме, чувства се вече жежкият му дъх, но облаците и дъждът ни носят прохлада.
     Слизаме от автобуса, въоръжени с чадъри, някои - и с дъждобрани - и се отправяме към чакалнята за входа на Стария град. Рано е, не са отворили. Правя снимки в облачната светлина и очакваме началото.
     Повечето пътници са момичета и млади жени. Явно, по-обичат да пътуват от мъжете - помислих си, но истинската причина ми се изясни много по-късно...
     Най-после пропускът отваря. Преминаваме с билетите, а контролната машинка изсвирва кратка мелодия за всеки проверен билет; свикнала съм й.
     Заставаме на дървения пирс в очакване да ни вземе голямата лодка и да ни пренесе до другия бряг. От 1400 години Уджън (Wuzhen) не си е променил името и начина на живот. Небесата са го благословили. Човек е склонен да приеме, че безсмъртието е възможно - ако не човешкото, то поне на един град... И това е утеха...
     Влизаме безмълвно в лодката - нещо средно между каик и покрит сал, задвижвана от двама мъже с помощта на дълги пръти. Бях виждала тези равномерни и монотонни движения на салджиите само по филмите - прътът се забива в дъното и лодката се оттласква напред.
     Наричат го Жива вкаменелост на старата китайска цивилизация, "земя на благоденствието" и "дом на коприната". Той е сред четирите най-известни селища по долното течение на Яндзъ и се намира в северната част на провинция Джъдзян, в триъгълника между Ханджоу, Суджоу и Шанхай. Градът е съществувал от 770 г.пр.н.е. под други имена, а по време на династия Тан (618-907) получава днешното си име. Прочува се с жаждата на жителите му за образование и дава най-много императорски чиновници от целия район. Днес наброява 60 000 души, от които едва 12 000 са постоянни жители. През 1991 г. е обявен за културен паметник от национално значение и в него се реализират проекти за съхраняване и развитите на местните културни реликви. Древна история и култура, живописна природа, добросърдечни хора и пъстри народни празници и обичаи, които се изпълняват и сега. Душата на ориенталския живот, Уджън е и посредник между Китай и света.
     Лодката ни безшумно се плъзга по тъмната стъклена вода без нито една вълничка, само дъждовните капки правят трапчинки по гладката й кожа. Основният воден път Дон Джа, дълъг около 400 метра, протича между улици с  къщи, строени по време на династията Цин (1644 - 1911 г.) и обитавани и до сега.
     Водните пътища се кръстосват с улици с плочници и с алеи. Водата в каналите се допълва от Големия канал, който и сега се използва да снабдява сухия север с вода и стоки от юга.
     Големият канал с дължина 1800 километра е най-дългият и най-стар изкуствен воден път в света, далеч надминаващ следващите два - Суецкия (193 км) и Панамския (83 км).Тръгва от Ханджоу, провинция Джъдзян на юг - до Пекин на север - и свързва различни речни системи като допринася много за процъфтяването на китайската икономика през последните династии. И досега, вече повече от две хиляди години, някои части от канала се използват. Той е бил построен на части по различно време, които са били свързани окончателно при династията Суи (581 - 618 г.). Император Ян Дъ е разпоредил това мащабно строителство. Около половината от селяните строители (три милиона души) са починали от тежък труд и глад преди да бъде завършен, както впрочем хиляди са умрели от изтощение и болести при строежа на посочените по-горе два съвременни канала.
      Смята се, че този строеж е бил твърде скъп и разточителен на работна ръка, което е и довело до падането на династия Суи.
      В миналите времена е служел за транспорт на храни и стоки, подобрил е отбраната на страната и е съживил икономическото и културно общуване между севера и юга.
     Подобно на Великата китайска стена, и Големият канал се посочва като една от най-величествените конструкции на древен Китай.

             следва...

Извинете, че пак ще ви изпратя за снимки тук:
http://poblizo.com/?p=24249#more-24249

Категория: Изкуство
Прочетен: 2340 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 04.07.2012 02:23
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1042306
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930