Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 1023118 Постинги: 159 Коментари: 1222
Постинги в блога от Септември, 2012 г.

                                                         последни обиколки

      Тъжно е, когато приказката свършва... Раздялата с приятели винаги тежи.
      Когато пристигнах в Китай преди три години, моя приятелка от Варна ме успокояваше по скайпа: "Ще свикнеш, накрая даже няма да ти се връща..." Усмихнах се мрачно - толкова абсурдно ми звучеше тогава. Разбира се, Лили излезе права.

     Някои хора минават и бързо излизат от живота ни. Други са с нас за малко и оставят отпечатък в сърцата ни. И ние никога вече няма да сме същите...
    Всяка страна има тъмно и светло лице. Аз избрах да общувам със светлото. Не очаквайте да пиша за китайската мафия - не ми е интересна (както и българската, и японската, и останалите по света). В драматургията има предпочитание към така наречения "лош"  герой - смята се, че неговият характер е по-противоречив и развитието му - по-интересно за проследяване. Моят интерес обаче е провокиран много повече от добрия човек - не по-малко дълбок и сложен като душевност.
    Навсякъде има добри хора и аз вярвам, че са много. Тук, в Пънлай, имам привилегията да познавам едни от най-добрите хора и те да са мои приятели - Уан Уей, Сун, Джанбин, Клер, Ян Шао, Маа  и Ники - прекрасни млади хора - умни и чувствителни. Към тях добавям и двете европейки - Вероника и Моника - с които ме свързва същият този малък севернокитайски град. Благодарна съм и че попаднах точно в провинцията, а не в някой от мегаполисите на Китай. Тук, далеч от многогласия Вавилон, са се запазили старите нрави, обичаи и отношения, китайският дух.

   Броени дни до отпътуването ни. Еднопосочно този път. В тези последни обиколки из града се прощавам мислено с всички интересни места, които ми станаха любими и до края не преставаха да ме изненадват и удивляват. Привързах се към тази откритост, детска непосредственост и готовност лицата всеки момент да разцъфнат в усмивка. Ще ми липсват.

    Дали ни харесва или не, но всеки от нас е посланик на добра воля на собствената си страна в Китай. Нашето индивидуално поведение оказва влияние върху начина, по който ще бъде разглеждан целият ни народ. Когато се отнасяме с местните жители честно, с уважение и достойнство, така и те се отнасят с нас.
    Изчислено е, че до петдесет процента от всички новопристигнали чужденци в крайна сметка напускат Китай по-рано от планираното. По същество всичко е различно. Влюбена съм в Китай, но не винаги ми е било леко...

   Продължението на разказа и снимки към него можете да видите тук:
http://poblizo.com/?p=25267#more-25267

           следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 1914 Коментари: 4 Гласове: 11
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1023118
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Септември, 2012  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930