Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2012 17:05 - ИНДИЙСКО ТАНГО
Автор: natali60 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5183 Коментари: 12 Гласове:
18

Последна промяна: 28.05.2012 18:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

       Не сте виждали такова - сигурна съм. Има го само при нас - в танцовата школа в Пънлай.


       Суин Дзин е собственичка на клуба, но временно води часовете по индийски танци, докато намери заместничка на напусналата учителка. Госпожица Гъ замина, тъй като си намери секретарска работа някъде. "По-стабилно е" - каза тя важно, но всъщност танцът е в кръвта й, мисля, че няма да издържи дълго без него...
      Та когато Суин Дзин обяви, че започваме разучаването на танго, трепнах - най-после разнообразие от азиатското танцово изкуство. Един от любимите ми танци, истински опиат! Прозвуча страстно аржентинско танго (то какво ли танго ще е, ако не е страстно...) Девойката се понесе в ритъма, а големите огледала в залата отразиха характерните резки и насечени движения, радост за окото и душата. Ненадейно тя заизвива по индийски гъвкавото си тяло. Усмихнах се с яд и ирония. Какво е това - Индия и Аржентина - невъзможен диалог в танца! Запротестирах енергично, но всичко, което успях да постигна, беше да откажа момичетата поне от кърпите с парички, които подрънкват неуместно в такт...
       Двата танца отразяват различна душевност и експресия и отправят различни послания. Защо трябва да се съчетават в един?!
       При индийските танци емоциите се изразяват само с очи и ръце, особено с пръстите на ръцете. Тук е Азия, изразните средства са им по-близки, макар и китайската интерпретация да се получава по- спокойна и леко дистанцирана. "Китайската жена трябва да е плаха, срамежлива" - каза ми веднъж Уан Уей. Как проличава националният характер и традицията в емоцията на танца...
      А тангото е измислено като танц за двама като първоначално партньорите са били само мъже. Идеята му е била дуелът, в чиято основа е жената. Противоборството е останало и по-късно. Многообразието на сложните, но красиви елементи в латиноамериканския танц се дължи на различните националности на имигрантите в Аржентина. Съчетани са африкански ритми, аржентинска милонха, хаванска хабанера, испанско фламенко, даже полска мазурка, които са се слели в тъгата по родината, нещастната любов, страстта и самотата... Виждах, че не е лесно за китайските жени от 21 век да разберат със сърцето си тази тъга от парещия спомен за изгубената любов в една твърде далечна Аржентина отпреди век. За хора, които традицията задължава от хилядолетия да не дават израз на чувствата си и да покриват лицата си с маска, остана чужд и непонятен този див латинотемперамент, буйна кръв и отривисти движения.
       Навлизах с интерес в този чувствен танц, горещ и драматичен, който разчита изключително на импровизацията. И постепенно осъзнах, че всъщност редуването на индийски змиевидни движения с аржентински стъпки си има своето очарование - най-малкото, защото е уникално. И ако това е сплав от чувства и преживявания на много народи, защо да не добавим към тях и индийския... Е, сега вече знаете, че съществува и един по-екзотичен вариант на стогодишния танц - азиатско индо-китайско танго, аз го наричам танца на живота.

       Същата изненада преживях по-късно и с фламенкото... Но  вече си знаех.

      Суин Дзин ме покани на третия рожден ден на школата - на 21 април концертът по случай празника ще бъде изнесен в Сохо бар - едната от двете дискотеки в Пънлай. Като се замислих - ами аз съм един от ветераните на танцовия клуб - записах се в самото му начало и преживях заедно с момичетата всички трудности и възходи до сега. Празнували сме заедно, споделяли сме радости и проблеми, изкачихме планината Луошан, привличала съм познати за каузата на танцовото изкуство.Там срещнах и моите приятелки. Неусетно това място се бе превърнало в част и от моя живот.
       Защо барът се казва така? Сохо е космополитен квартал в централен Лондон, приютявал в течение на векове вълни от имигранти. Там  е и Чайна таун - с традиционните арки и с имената на улиците, написани и на мандарин. В чест на китайските имигранти, пренесли многовековната си култура в тази далечна страна, е избрано и името на бара. В интерес на истината дискотеките европейски тип не се радват на популярност сред пънлайските младежи. Танците не са любимото им занимание - те предпочитат да ходят вечер на КТВ с приятели. Това е китайското название на караоке клубовете, има ги много из града. Евтино, достъпно, дава поле за творческа изява - по техен вкус. Кабинки за караоке (за бърза употреба и през деня) има даже на последния етаж на новия мол.
       И така - идва паметният ден. От сутринта небето се разцепи и над града се заизлива не порой, а потоп... Става обяд - не спира. Не мога да не отида, обещала съм, пък и овенът трудно се предава. Тръгнах аз, облечена официално и с едно жалко чадърче, но вятърът набързо го замота и аз се отказах от услугите му. Притичах до портиерската будка, където пазят полицаи, мокра като мишка. Влязох вътре под усмихнатите и с някакъв примес на възхита и съжаление погледи на младите пазачи - момче и момиче. Как да стигна до Сохо бар... То и коли не вървят. Сетих се - Хелън! Бързо да й се обадя, само тя ще ме спаси. Хелън е западното име на една пънлайска шофьорка на такси, която говори английски. Много бойно момиче - и този път не ме излъга. След петнайсетина минути сребристата й кола спря пред портиерната и тя усмихната спусна прозорчето. Подбрах остатъците от чадъра и бързо се шмугнах при нея.
       Бях поканила на концерта и Вероника - друга моя приятелка, с която се гордея. Не се съмнявах, че ще дойде - как ли би могъл някакъв си потоп да уплаши англичанка, обиколила два пъти света! Тя заслужава отделно внимание, но сега само ще ви спомена, че Вероника е доктор по антропология, вече пенсионерка. Отгледала е двама сина и една осиновена дъщеря и вече се радва на пет внучета. Втора пролет идва в Пънлай да работи като доброволка в колежа за учители - преподава английски - без заплата. Осигурени са й стая в общежитието и храна в стола. Определено колоритна личност, аз й казах, че ако Пипи Дългото чорапче остарее един ден, то би се превърнала във Вероника.
       Тук срещнах хора с големи сърца - толкова е вдъхновяващо...
       Дойде, разбира се. Взехме я от клуба и отплавахме за Сохо бар по празните улици. Та седим си с Вероника в едно сепаре и оглеждаме народа като споделяме впечатления от китайския си живот. Нямаше много хора, както и очаквах - участниците и някои и други горди родители на малките танцьорки. Но пък беше страхотен концерт!
       Излизаха нетърпеливо и танцуваха с плам и принцеските в бляскави роклички, и учителките по различни видове танци, и йогите. Между изпълненията водещата разговаряше дълго и упоително с публиката, предлагаше разни игри като сляпа баба, двама са малко, трима са много и други от детството... Зрителите видимо се забавляваха. По някое време над главите им изплуваха подноси със... семки, не какви да е, а сладки и напоени с канела и разни други незнайни подправки. Това е почерпката. Чоплиш семки, оставяш шлюпките по масата, както е обичайно тук. Ако си в Рим, живей като римляните (пънлайчаните)...
        Западният момент в тържеството беше триетажната торта, около която пак дълго говориха, преди да я разрежат. Тортата е непривичен десерт за китайците, взет назаем от западните филми. Затова е повече красива, отколкото вкусна...
        Концертът ме погълна - продължи дълго, трябваше да се изявят всички. Подготвяха го три месеца. Беше много емоционален и трогателен.

       Сега ще ви представя и собственичката Суин Дзин. Тя е едва на 23, а вече откри и втори танцов клуб в града. Преди нея имаше още четири други. Отначало я виждах като амбициозна млада дама, решена на всичко, за да преуспее. Чести ремонти за освежаване на школата, търсене на най-добрите учителки в града, реклама... Винаги усмихната, готова да замести разболяла се или напуснала учителка, талантлив управител. Трудолюбива и всеотдайна, с уникална способност да заразява с любовта си към танца.
       С течение на времето Суин Дзин придоби за мене нови измерения, като че ли изплува от мъглата. Така става, когато между вас стои езикова бариера и може да се опознаете само чрез делата. Когато срещнеш истински другите, можеш да се вживееш в техния свят и да установиш контакт и без думи. Както се случи и с тази китайска девойка.
       Научих се да гледам техния свят със сърцето си и мисля, че го опознах по-добре дори, отколкото ако говорех свободно китайски . Целият свят се разкрива в степента, в която ние се отваряме за него.

       Помолих Уан Уей да помогне с превода на кратко интервю, което да допълни представата за това интересно момиче. Отговорите са стегнати, по войнишки. Ето ги:
      
      От шестнадесетгодишна се занимава с йога и танци. След като завършва професионално училище, девойката започва работа като учителка по йога и танци в Янтай. Едновременно взема уроци от индийка, която живее в Пекин. Никой от семейството й не се занимава с тези азиатски изкуства, нито пък е получила финансова подкрепа за началото на бизнеса си.
     Китайските танци си възвръщат популярността според нея, но те са по-професионални и трудни и не са за масова практика. Би искала да посети Индия, защото е запленена от нейната култура. Модата на индийските танци е навлязла в Китай през 2007.
    Какво я прави щастлива? Училището да е стабилно и ученичките да са доволни от наученото. И мечтите й са свързани с успеха на бизнеса й. Даже да спечели от лотария един милион юана, пак няма да спре да работи. Не се и съмнявам, като гледам колко страст и перфекционизъм влага в работата си.
    Отскоро е поставила в просторното фоайе ето този Буда за късмет и просперитет на школата. Всеки ден младата жена му поднася дарове - истинска храна. Днес има резени говеждо и сладки, а вчера бяха плодове. Сигурна съм, че и без преданите дарове старият Буда ще бъде благосклонен към толкова трудолюбие и ще донесе мечтаното.


       Деветнадесет снимки по темата ви очакват тук: http://poblizo.com/?p=23709




Гласувай:
18



1. kalin8 - Привет!
14.05.2012 18:55
Благодаря за чудесния разказ! Видях и снимките... Дори и не съм подозирал, че има такова нещо, като индийско танго и китайска салса!!!
Казват, че светът е малък...Май не е чак толкова?!
С удоволствие прочетох!
Б.
цитирай
2. natali60 - И аз благодаря, Боре,
14.05.2012 19:03
за съпричастието към моя китайски живот :)
Тук всичко е много интересно и различно, наистина. Чак не ми се тръгва...
Планирам един разказ само за различните неща.

Поздрави от Азия! :)
цитирай
3. анонимен - Хванах теееее!
15.05.2012 08:17
И прочетох! Още! Още!
цитирай
4. natali60 - Катана, внимавай...
15.05.2012 13:20
Вървиш по тънък лед... С толкова окуражаване може да създадеш графоман...
:)
цитирай
5. pevetsa - Благодаря!
18.05.2012 19:28
Привет Натали, не бях чувал за Индийско танго, ... но ти ме обогати ;-)
Топли прегръдки за теб от Русе :))))))
цитирай
6. natali60 - Добре дошъл, Алекс!
21.05.2012 14:22
Радвам се, че те изненадах! :) Ще има още изненади.
Прегръдки и от мен!
цитирай
7. aqualia - Натали...
22.05.2012 20:58
Събуди интереса ми... Ходила съм на изток, но никак не познавам китайската култура. Твоят свят е много светъл, доколкото мога да погледна през очите ти за миг. Благодаря!
цитирай
8. natali60 - Мила Лили,
23.05.2012 01:54
благодаря ти, имах нужда от добронамерен поглед като твоя. И при теб е винаги светло и красиво. Както знаеш, всяка страна си има светло и тъмно лице - аз избрах да общувам със светлото. :)
С теб мога да споделя - получих обвинение от една китаистка как смея да пиша за Китай като не съм завършила китаистика... Огорчих се, но за кратко. Хора като теб ми давам куража да продължа да пиша "тъй, както умея". :)
Прегръдки! :)
цитирай
9. aqualia - О, това китаистите, си мислят, че са запазена марка за Китай...;)
23.05.2012 18:52
... въобще, хората, с различно мислене, които добронамерено виждат света от височината на своята кула, са не по-малко интересни за културното пространство от "форматираните и разбиращи специалисти", не оспорвам друг поглед, но твоят е свеж и непредубеден. Продължавай, а то иначе никога никой няма нищо да ни разкаже!
цитирай
10. natali60 - Лили,
24.05.2012 08:28
ти си истинска приятелка и духовен човек! Отново ти благодаря!
И честит и светъл 24 май - празник на духовността и мисловността!
Сърдечни поздрави от Далечния Изток! :) Хубав празник!
цитирай
11. darcy - Статиите Ви са интересни
28.05.2012 11:59
но ще станат още по-интересни ако ги илюстрирате със снимки.

Поздрави!
цитирай
12. natali60 - Благодаря за интереса,
28.05.2012 18:41
мила Дарси! И аз мисля така - когато се говори за чужда страна, снимките са задължителни. Имам ги стотици по всеки материал, подбрала съм около двадесетина, но се затруднявам с качването им, нещо не се получава. Ето защо препращам за илюстрацията към сайта poblizo.com, където повечето неща в категория Китай са мои и богато илюстрирани.

Поздрави от далеч! :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 1025270
Постинги: 159
Коментари: 1222
Гласове: 18622
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930