Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 662238 Постинги: 154 Коментари: 1186
Постинги в блога
<<  <  7 8 9 10 11 12 13  >  >>
           Запролети се и тук. Но само по календара. По тези краища пролетта пристига късно - чак към края на май... Тогава аз ще си бъда в любимата Варна и ще се радвам на лятото. Китай, Китай, ама и от Китай човек трябва да си взема отпуска от време на време...
          Но все още съм в Пънлай. И като морско чедо днес ще ви покажа морето. По-точно - двете морета - Бохай и Жълто, които се пресрещат точно на градския плаж. Плажът тук не се използва за печене, както при нас, а за прехрана. Затова и през лятото няма да видите по него чадъри, шезлонги, барчета... Никой не се пече, хората мразят загара и неистово се крият от слънцето. Цялата им козметика - и за мъже, и за жени - е избелваща. Като знам при нас как ентусиазирано се препържват на солариумите... То и моя милост като пристигна тук, искаше да си запази варненския тен, но се избели на бърза ръка, ползвайки местни кремчета...
    А и за разходки рядко се използва крайбрежната алея. Обичайно е по нея хората да разглеждат и сортират улова си от миди и риба по време на отлив или от рибарските си лодки.

image

                                           image

         Не случайно едното море се казва Жълто. Няма го лазура на нашето море... Наблизо е устието на река Хуанхъ - Жълтата река, та затова цветът му през цялата година е мръсно сиво жълт.  Така или иначе, морето винаги ми напомня родния град и ме изпълва с малко тъга...
       Това е изкуственият полуостров Осемте безсмъртни, за който още не съм ви разказвала. Казват, че е построен преди сто години, сега само се поддържа и реконструира. На него е голяма красота - вътрешни езера, пагоди, музей на нефрита, има много за показване.

   image

                                      image

    image  плажът при отлив. В далечината се вижда полуострова, където се намира историческият комплекс Пънлай Г - гордостта на града.

           Тези жени продават сувенири направо от велосипедите си. Шумно ме каниха да си купя, но когато извадих апарата да ги снимам, срамежливо скриха глави... Вижте как сериозно са се пребрадили - да не би да почернеят.

                   image

                                                              image

              На запад по алеята се стига до паметника на Осемте безсмъртни, които прекосили морето (разказвала съм ви легендата за тях). Тук хората много обичат да се снимат.

           image

                                      image

       Тази жена така лъчезарно ми се усмихна, че не можех да не я снимам...

image

                                           image

         Цяла зима стоят разпънати тези найлонови платнища между морето и крайбрежната алея, вероятно предпазват растенията от вятъра, не знам точно...

        Минаваме покрай един голям хотел и продължаваме към единствения площад - Площада на мира.

        image

       Утре започваме от там. 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1567 Коментари: 5 Гласове: 10
Последна промяна: 09.04.2010 03:10

             Ако някой некитаец ви каже, ча много добре познава Китай и нищо не може да го изненада, не му вярвайте. Или се преструва, или просто му се ще да е така... Китай е една голяма загадка и истината е, че самите китайци не могат да кажат, че го познават напълно. Хората, които живеят например на юг  и попаднат в северната част на страната, се чувстват като в чужбина. Всичко е различно - и климатът, и кухната, и диалектите, и обичаите...
          Дълго се колебах дали да ви разкажа за този обичай, защото е много потискащ. Но за да се обогати представата за един народ, трябва да се познават и обичаите, те рисуват физиономията му. А и това, което е зловещо за един, за милиард и триста милиона си е  съвсем в реда на нещата. Колкото и да са универсални категориите "красиво" и "грозно", явно, имат си и особени, местни тълкувания.
          И така, традицията "ин хун" повелява починалият неженен син да сключи брак с мъртво момиче. За китайците починалите трябва да се почитат и нуждите им - да се задоволяват. За да бъде доволен синът им в задгробния живот, някои безутешни родители, чиито синове са починали ергени, търсят мъртво момиче, което може да му стане "невеста" и ги погребват заедно като съпрузи.

image     китайка се моли на Буда

           Като погребален ритуал "ин хун" се появява по времето на династията  Хан (206 - 220 г.пр.н.е.), когато цивилизованите (забраняващи човешки жертвоприношения) погребални церемонии са въведени на цялата територия на Китай.. Обичаят е възприет навсякъде. Случва се такава "сватба" да бъде направена и със скелети на жени отпреди няколко века.. А когато става дума за тялото на млада неомъжена жена, която е била и красива, за него често има няколко претенденти и семейството организира търг, на който цената може да достигне десетки хиляди юана. Търговията на трупове процъфтява... Сватбите на мъртвите са причина дори и за убийства.
          Традиционните китайски вярвания предполагат, че животът без брак е непълноценен, затова родителите се боят, че починалият им син ще бъде нещастен. Никой не смята тази традиция за позорна или зловеща. Комунистическата партия се е опитала да изкорени обичая, но без успех.
          Разказаха ми, че традицията е най-разпространена в Цянню - град в китайската провинция Хенан. Един от възрастните местни жители - Гу Дасин - обяснява, че нито една жена тук не лежи в гроба сама. Гробът на сина му също е доказателство за обичая. Починалият на седемнадесет години от хепатит Гу Чаншен първо бил погребан сам.. След това обаче той се присънил тъжен на родителите си и споделил, че се чувства много самотен. Бащата веднага започнал да търси тяло на девойка, но тъй като в провинцията, а и в цял Китай жените са по-малко от мъжете, издирването му отнело цели шест години. Накрая редом със сина му било заровено тялото на десетгодишна удавница от съседното село. Съюзът между двамата бил скрепен със сватба - "сватбата на мъртвите".
         Ако семейството е прекалено бедно и за мъртва булка, прави женска фигура от слама и тя се погребва до починалия син като съпругата, която никога не е имал.

        И за да не завърша така тягостно този постинг за обичаите, ще ви спомена за един по-ведър - плюенето. То се числи към жестовете, понеже е равносилно на нашия жест "прекръстване". С плюене може да се сломи мощта на гръмотевицата, а призраците не понасят да бъдат наплюти - това се споделя в най-древното открито засега медицинско съчинение. Ако човек срещне на улицата погребално шествие, трябва незабавно да се изплюе. Същото се прави, когато човек види падащи звезди.

      
Категория: Изкуство
Прочетен: 6499 Коментари: 24 Гласове: 14
Последна промяна: 15.03.2010 10:43

   да, китайски! Искате ли?
  Пред нас е дворецът. Днес го наричат хотел, но точно така са изглеждали дворците в древността. "Сан Шиан Шан хотел " - петзвезден, с импозантния вид на китайски императорски дворец, обзаведен с източен разкош и разточителност. Конструкцията му е вдъхновена от една прекрасна старинна картина, изобразяваща Вълшебната земя Пънлай.

image

                                                                   image
двете половини на хотела

image   централния вход

   На запад от него започва комплексът "Трите свещени планини", който вече ви описах, а също и изкуственият полуостров "Осемте безсмъртни", за който скоро ще ви разкажа.
   В хотела има 150 стаи с мебелировка от скъпо дърво в стила на китайския императорски двор. Още от фоайето се усеща аристократичният дух.

   image

                                                                                     image          непрекъснат балкон, опасващ цялото фоайе

image   тук можете да пиете кафе или чай, дори и да не сте гости на хотела. А през лятото тези заснежени камъни се превръщат в красива водна каскада.

            image

image  коридорът води към няколко ресторанта, малък театър и магазин за сувенири.

                                           image   девойките продават традиционни китайски сувенири и шалове от естествена коприна, ръчно рисувани.

             image

imageimage
                 задължителните триметрови вази допълват декорацията

    Акцентът в голямата зала е тази дърворезба, изработена от камфорово дърво в Тайван, в долината на река Яндзъ. Дървото се отличава с плътност и голяма твърдост, фина и сложна текстура, гладък и блестящ разрез. Творбата "Стотици деца и хиляди внуци" е резбована от тайванския майстор Ши Женианг - победител в състезанието "Златен лъв" за фолклорна храмова резба. Монолитното парче дърво е подбрано за изработката на тази изчистена и естетична творба, която носи естествената красота на дървото, следвайки природните му особености, а едновременно е ярка, витална и блестяща. Излъчва лек камфоров аромат, който пречиства въздуха.

                                 image

image

                                                                  image

         Тази резбована маса се нарича "Носи богатство и съкровище". Тя е направена от дървото Тореа, което е вид от добре познато тук дърво, расло хиляда години в Мианмар. Материалът е плътен и солиден, с фина първокласна текстура, приятен златистожълт цвят и нежен аромат. Това произведение на изкуството е изработено от победителя на Деветото състезание по дърворезба Арт Експо. Той е постигнал умело съчетание между душата на дървото и притегателната сила на дареното от природата чудо със своята енергия в тази изящна творба.

image

            Такива състезания се провеждат ежегодно и по останалите традиционни изкуства - калиграфия, рисуване върху естествена коприна, изработка и декориране на порцеланови изделия.  Добре би било, ако и ние държахме на традицията, както китайците. У нас се сещам само за фолклорните надпявания, а за майсторство в другите изкуства - дърворезба, изработка на народни инструменти и т.н., не знам да има надпревара. А може би има?


Категория: Изкуство
Прочетен: 5732 Коментари: 12 Гласове: 13
Последна промяна: 28.02.2010 07:10

      Отмина и "златната седмица" - дните след Пролетния фестивал. Жителите на града полека - лека се завръщат от родните си места, магазините се отварят и започват да се зареждат със стока. Бавно и като че ли с нежелание животът потича във вените на града. Само това е останало от паметните новогодишни гърмежи.

image

     Все още можете да си купите от последните новогодишни ябълки.

image

  Тези ябълки са зрели с черни лепенки с новогодишни пожелания по тях. И не са по-скъпи от другите...
  Знам, че темата за храната я минахме и не съм чревоугодник, но какво да правя като пак стигнахме до ресторант. И аз искам да стигнем до някаква галерия, театър, в краен случай - басейн, но... няма - само магазини и места за хранене. Нали помните поздрава "Ял ли си?"
     Яли - неяли - влизаме в единственото европейско заведение в Пънлай - "Джиндиан кофи". Храната е горе-долу в западен стил, макар че не може да се определи от коя точно кухня е. Телешките стекове добре ги правят, а има дори и салати! Само тук можете да получите приборите, с които сте свикнали от дете - нож и вилица  (китайците ги смятат за варварски обичай, защото им напомнят оръжие...)
Тук китайци не влизат, въпреки че се готви и тяхната храна.

image   интериор в "западното" заведение

   Музиката е китайска, но важното е, че има музика.... С неколцината чужденци в града се засичаме там и вече се познаваме и поздравяваме.

image  Този стенопис разкрива представата на китайците за западната култура. Като се замислиш, с изключение на Япония и Корея целият останал свят е на запад от Китай...

                                                    image  за нас -
най-обикновен, банален бар, а за тях - уникален и екзотичен, прелетял отдалеч...

    Нека надникнеми в едно много обичано от местните хора заведение. Ето откъде избирате храната си и я посочвате на сервитьорката.

      image

   А тук са сготвените продукти, които до преди малко плуваха и... лаеха.... Всичко точно се записва, защото е много - поръчват се най-малко 15 вида ястия.

                                             image
   Тази маса е в отделна стаичка, малко по-голяма от масата. След малко вратата ще се затвори и - няма мърдане...

    image

                    Тук пък сами ще си готвим - заведението е в стил "хот пот" - "гореща тенджера". На дъното на тези саксии има спиртници, които се палят и сервитьорката поставя върху тях метални чинии.

                                                              image

image

  В тях налива от чайник някакъв бульон и вие започвате да си пускате в него сурови, понякога - и живи - продукти. Живи скариди, гъби, парчета месо - свинско, агнешко, телешко, зеленчуци - и всичко е на едно място. След малко пресягате и и защипвате с клечките нещо, което докопате и... да ви е сладко!. Питам се само за какво им плащат на готвачите като гостите сами си готвят. От толкова много готварски "печки" едновременно дрехите ви издайнически сочат къде сте били дълго след като излезете от там...

       Не че след ресторанта ще ви е нужен лекар, просто пътят ни минава покрай кварталния лекарски кабинет. Влизаме да питаме за някакви лекарства, защото докторите - баща и син - продават и лекарства.

image

   Ето ги и двамата доктори - бащата в момента изслушва оплакванията на пациент. Вляво на стената висят рамкирани дипломите им, а отгоре на етажерката виждате няколко купи - награди за бащата, който е бил военен лекар.

         Свечерява се. Вечер обикновено ходя на индийски танци, но сега школата е в ремонт, затова ще ви запозная с една от танцьорките, с която се сприятелихме - Янг Шао.

       image

       На постерите зад нея са снимани учителките по танци - вдясно със синята пола е Маа - нашата учителка. Докато траеше ремонтът - два месеца - тя беше заминала за Цинан да учи нови танци и през март започваме отново.

       Вечер е спокойно по улиците - едно забравено у нас усещане за свобода. Никаква опасност - дори за сама жена късно вечер.

Категория: Туризъм
Прочетен: 2015 Коментари: 8 Гласове: 6
Последна промяна: 22.02.2010 14:15

      В Китай има 56 националности. Всяка от тях е запазила свои традиции в празнуването. Нини е от Хубей - град в Южен Китай, след който започва джунглата - разбира се, нейните обичаи  се различават от тези в северния Пънлай.
     Слушахме нейната любима музика - от Тибет, както тя казва, напомня за коне, зелено и свобода...

    На втория ден от Новата година - вече Пролетен фестивал - омъжените дъщери заедно с техните съпрузи и деца се завръщат в бащиния дом за семейния обяд. Така показват своето уважение и дълбока привързаност към родителите си. Носят им като подарък патици, пилета, наденици, плодове и сладки, а най-важното нещо е Хонгбао - червени пликове с пари, които символизират късмет и богатство.
   След обяда или вечерята задомените дъщери ще се върнат в домовете си с подаръците от техните родители. В стари времена, когато са се вървели пеш дълги разстояния, дъщерите можело да останат няколко дни при родителите си.
   От втория ден хората започват да излизат, за да посетят приятели и роднини, носейки им подаръци и Хонгбао за децата.

image  Хонгбао за децата

                                  Вярвания
      В полунощ всички врати и прозорци трябва да се отворят, за да се позволи на старата година да си отиде.
      Всички дългове трябва да са изплатени и да не се взема заем в навечерието на празника.
     Смъртта не се споменава и историите за призраци са табу.
      В деня на Новата година да не се мие косата, за да не се отмие късметът.
      Да не се чупят чинии или други предмети на първия ден на Новата година.
      Да се отбягват ножове и ножици, защото те предвещават лош късмет през идващата година.
      Трябва да се носят нови дрехи, за предпочитане в червено. Това е щастлив цвят, който ще донесе слънчево и сияйно бъдеще.

                           Драконовият и лъвският танц
       Китайският драконов и лъвски танц е традиционна част от всяко празнично събитие и е съпроводен от фойерверки. Според митологията тези две животни са свещени и носят щастие и охолство.
      Пролетният празник започва с драконов и лъвски танц, за да се прогонят злите духове и демони.
      Драконовият танц е бил известен още през 960 г. и е останал популярен и до днес. Маската и тялото на дракона, които са необходими за танца, могат да бъдат златни, зелени, червени или шарени. Ако се танцува през нощта, напред върви танцьор, който носи горяща факла, за да осветява процесията. Драконът е разделен на девет до 24 части, всяка е дълга два метра. Има гигантски дракони, които са по 120 метра дълги и тежат над сто килограма. Движат се с пръти от много танцьори на два - три метра височина. Докато тичат, те изпълняват определени синхронни движения във въздуха и чрез повдигане и смъкване на прътите драконът полита. Носи се от шест до 40 души. Пред тях върви друг танцьор, носещ голямо кълбо, което драконът се опитва да глътне. Движенията на дракона и лъва са съпроводени от ритмични удари на барабани, цимбали и гонгове.
     Разбира се, такива танци можете да видите най-вече по телевизията.

       Пролетният  фестивал с неговите традиционни панаири в храмовете и карнавалите отговаря по значимост на Коледа в християнския свят.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1560 Коментари: 6 Гласове: 10
Последна промяна: 15.02.2010 13:50

       Е, посрещнахме и ние Новата 4708 година! Малко ми е неловко да го кажа, но според китайците това е самата истина.
       Празнува се само в домашна обстановка. Няма общоградски тържества, нито концерт на площада, може би защото няма площад... И на заведение не може - нали се разбрахме, че затварят в 9.
       Трета нощ фойерверките разтърсват града - повече се разчита на звуковия ефект, отколкото на зрителния. Някои напомнят картечница, други - грохот на оръдие, трети - свистене на шрапнел. Истинска война! - и това е, за да се прогонят злите духове.

image

Сигурна съм, че пукнат зъл дух не е останал в квартала, а даже някой да се е изхитрил да се скрие някъде, пронизителният фолклор го е довършил. По всяко време на деня от скрити говорители между блоковете се разнася оглушителна китайска народна музика - засенчва и уредби, и телевизори. Нито можете да прекъснете кабелите, нито да помолите  съседите да намалят звука, нито знаете къде се е притаил диджеят на това музикално чудо... Единствената надежда е празникът да отшуми и патриотичният ентусиазъм да затихне. Само че и това не е ясно кога ще стане - по календара са три почивни дни, но различните хора ползват различна новогодишна отпуска - от девет дни до един месец (зависи от фирмата).

   Нашата китайска приятелка Нини ни покани у тях на празничен обяд, по време на който ни разказа за някои традиционни моменти  от посрещането на Новата година.

                Основно почистване на дома
    Денят на 24 число от 12 лунен месец се посвещава на годишното почистване на дома - дрехи, завивки и прибори - всичко се чисти, за да се сбогуват със старата година и да известят новата, че са готови да я посрещнат. Вярва се, че чистенето ще измете злото и ще подготви къщата  за добрия късмет. Всички метли и лопати се изнасят извън дома на Нова година, за да не може да бъде изметено щастието.
    Изглежда, че обичаят стриктно се спазва, защото в навечерието на празника наистина видяхме един добър съпруг, който беше излязъл извън прозореца на дома си на деветия етаж и хладнокръвно бършеше стъклата. Няма балкон, нито беше привързан с някакво въже към прозореца. Държеше се с една ръка,  с другата чистеше, а тялото му - залепено за фасадата. С ужас наблюдавахме предания къщовник и горещо се надявахме, че е конфу- мен, от тези, които прескачат от сграда на сграда. Не падна, слава богу, а прозорецът заблестя.

                                   Украсата

    Пролетни стихове (защото започва Пролетният фестивал), написани с черен или златен туш върху червени вертикални ленти, се окачват по стените или от двете страни на вратата.

image

   Тези кратки поеми, сътворени на класически китайски, съдържат добри пожелания за семейството през настъпващата година. Рисувани богове, свитъци на щастието, прекрасни цветя по прозорците, цветни новогодишни рисунки и червени фенери - всичко това допринася за тържествената атмосфера.

                                 Трапезата

     На масата трябва да има тринадесет ястия - пиле, риба, телешко, свинско, раци, приготвени по различни начини, задушени зеленчуци, кълнове, салати и сладки.

image

   Всяко ястие има символично значение - кълнове се ядат, за да си умен, риба - за да си богат...
   На този ден трябва да се приготви и кашата лаба. Началото на историята ни връща преди 900 години. Смята се, че Сакямуни - първият Буда и основател на религията - е постигнал просветлението си на осмия ден от дванадесетия месец. На този ден за него била приготвена оризова каша с боб, орехи и сушени плодове. Традицията да се яде каша лаба тръгва от религията, но с течение на времето тя става обичано зимно ястие за китайците.
   Обядът беше прекъснат от Нини, която настояваше, че сега е моментът да се палят фойерверките. Струпахме се всички на стълбището.

            image

                            image

       Оглушителна канонада, гъст дим и щастливи китайци!
    По гърмежите се гадае - ако са непрекъснати - хубава ще е годината. Нашата лента не се запъна!

                         очаквайте втора част

Категория: Изкуство
Прочетен: 1896 Коментари: 7 Гласове: 3

          Да ви заведа предновогодишно на пазар, искате ли?
          Както вече съм разказвала, китайците не са чували нито за Трифон Зарезан, нито за св. Валентин и не изпитват терзания какво да си изберат за веселба. Алтернативата е само една - Нова година, и то много гръмогласна - на традициите се държи. На шести февруари беше "малката" им Нова година - загрявка за голямата. Пукотевица и фойерверки - цяла нощ... Както каза ентусиазирано таксиджията Ли (на видима възраст 40 години): "Ех, как обичаме с брат ми да гърмим на Нова година! Бум- бум- бум!" - и пусна волана да ми покаже как хвърчат искрите... "Да е опасно? Не, не е - за малките деца - малки фойерверки, а за нас - големите!"
        Трябва да поясня, че тук игрите са за големите мъже, на децата не се полагат - като пораснат, тогава. И наистина, за половин година не съм видяла играещи деца - нито да тичат по плажа или в парка, нито да се гмуркат в морето... Отношението към децата е строго и сериозно. Не е за вярване, но пред очите ми едно тригодишно момиченце стоя мирно и тихо, без да мръдне, час и половина, докато трая танцовата репетиция на майка му.
      И хвърчилата се пускат само от мъже. Ето ви едно, снимано през есента.

image

   На другия му край стои 50 - годишен мъж, съвсем сам, без внучета наоколо си, който отпуска връвта и видимо се радва на това китайско изобретение.
   И пумпалите ги въртят мъжете! Съвсем буквално... Тук  нямам доказателствен материал, но трябва да ми повярвате - насред един празен паркинг в центъра на града възрастен мъж удряше с камшиче един от онези големи пумпали, които се завъртат по този начин и които сме виждали само по филмите. Пумпалът си танцува накъдето поиска, а човекът върви след него и гордо го подкарва с камшика. Той беше толкова щастлив и вдаден в играта си, че не забелязваше никого.
   Много са непосредствени - често като се разминавате с тях по тротоара ги чувате да си пеят някаква песен. В Китай не мъжете са непораснали деца, а децата са непораснали възрастни. За жените не се говори...

  И понеже обещах пазар - ето и част от него. В началото, както винаги, е арката. Тя присъства на много  места в града.
image

   Това е захарна тръстика, докарана от Южен Китай. Продавачът ви я обелва, и вие си я хрупате, вървейки...

image

   Тъй като в Китай има четири климатични пояса - от екваториален до умерен - храна почти не се внася, всичко си произвеждат сами. А и политиката им е такава - поощрява се местното производство.
  Традиционните червени фенери - в случая - като новогодишна украса. Иначе висят не само пред ресторанти, но и пред всякакви обществени сгради.

image

  Мисля, че това са китайски рози, специалистите да кажат...

image

  Момичето продава декоративни рибки, те имат символично значение за празника.

image

   Усмихнати продавачи (за нас - екзотична гледка)

image

  Тук се пекат и варят на пара питки и закуски.

image

  Не винаги ни се усмихват, понякога ни гледат и така... Явно, не ни разбират китайския...

                 image

  Хората пазаруват основно с моторчета и велосипеди.

            image

  Пак - усмихнат продавач.

                                       image

          Тръгваме си към къщи с пълни торби.
        С китайски зеленчуци стават много вкусни български ястия.
   







 

Категория: Изкуство
Прочетен: 9612 Коментари: 14 Гласове: 3
Последна промяна: 11.02.2010 01:37

  Страната е огромна, а хората не пътуват чак толкова много (изключвам масовите преселения по Нова година). Вчера в Пънлай пристигна нов колега на съпруга ми - младеж от Гуанчжоу (намира се в тропическия пояс). Джамбин никога не е ходил в северен Китай, цяла година е карал по тениска и сега тук умира от "полярен студ"...

  Пред нас е тази прекрасна сграда.

image

image

Питаме какво е - оказа се най-прозаично бюро за продажба на недвижими имоти. Ама красота, нали?
  Какъв е символът на тази металопластика, не знам, но е интересна...image

  Отсреща е най-старата и реномирана пекарна в града с най-вкусните торти.

image

  Не може да си купите веднага, има само образци. Избирате си торта от витрината и сладкарките се запретват да я направят пред очите ви, за да е възможно най-прясна. Тук прясната храна е издигната в култ - никога не претоплят вчерашно ядене. Ако тортата ви е по-сложен модел, отиват и до два часа. Вие можете да ги наблюдавате и снимате през стъклото, а ако много пъти сте поръчвали и това ви е познато - разходете се.

image

image

  По улиците няма да видите бебешки колички. Бебетата или ги носят на ръце, или ги поставят в нещо като кошница на багажника на велосипеда или мотора и така ги превозват. Жени в поли или рокли няма да срещнете - носят само панталони. Трудно определяме възрастта на хората - повечето младеят (в нашите очи). Сред младите хора повечето са високи, мааалко по-стройни от нас. Въпреки че китайското правителство е много загрижено за затлъстелите деца, рядко се виждат такива на улицата.
  Много бях чувала за прочутите им традиционни масажи. Ето един такъв салон.

image

image

  Облегалките на леглата са подвижни - могат да стават и на кресла. А в горния край на вратата има малко кръгло прозорче за наблюдение :)
  Обичайният масаж на краката се използва най-често - богатите китайци ходят всяка вечер преди сън на масаж, за да спят добре. Приятен е като цяло, на моменти - болезнен, но който има гъдел на краката като мен - за него е тежко изпитание... Масажистът гледа учудено ухилената ми физиономия като че ли никой китаец няма гъдел... Може пък и да нямат хората...

  За днес - до тук, утре - пак...

 
Категория: Туризъм
Прочетен: 1590 Коментари: 6 Гласове: 10
Последна промяна: 03.02.2010 10:52

    Обичате  ли разхвърляните, безцелни разходки, когато сте в чужбина? Обикновено те дават повече на чужденеца, отколкото организираните под командата на гид обиколки. А ние имаме време и за двете.
   Днес е слънчево, не бързаме за никъде, и ще се пошляем, снимайки всичко интересно, което ни се изпречи.
   Бях ви сimage
поменала в предишен постинг за новото строителство - много се строи наистина, и бързо. Китай е най-голямата строителна площадка в света. Това, което ме очарова, е оформлението на площите между блоковете - по  фън шуи се съчетават дървета, "артистични" камъни със странна форма и вода - непременно вода - рекичка, езерце, водна каскада. И червени рибки във водата, често и лотоси. Едни пейчици и беседки наоколо - чудо. А тук даже са оформили миниатюрен амфитеатър - кой изнася представления - още не знам, но ще науча. Обичат изяществото да присъства в ежедневието им.

image

image  заледена рекичка до нашия блок. През лятото по нея цъфтят лотоси.

image по мостчето са постлали рогозки, за да не се хлъзгат хората

imageimage беседка сред заледено езерцеimage  малкият квартален амфитеатър

  Стигаме до традиционен китайски магазин за чай. В него, освен да си купите чай, можете и да го опитате - като участник в прословутата чаена церемония. Ще ви я демонстрират само ако обещаете, че ще си купите чай - някой от стотиците видове по рафтовете. Като влязох, една компания от седем мъже в костюми се беше разположила около ниската чаена масичка и пробваше разни видове - "полезни за мъжете, или пък за жените" - за всякакви случаи. Не ми разрешават да ги снимам - и вие като видите чужденка с фотоапарат, какво ще си помислите?...

image

Тази девойка приготвя чая и им налива в микроскопични чашки.

image

image  интериор в чаения магазин

  Опитваме и ние националната им напитка и си купуваме два - три вида чай.. Впрочем, много китайци не обичат чай, за кафе да не говорим, затова и в града няма нито чайни, нито кафенета. Моето обяснение за равнодушието им към чая е в отминалите гладни години. Все пак чаят не расте по дворовете, трябва да си го купиш. А хората са преживявали векове наред с по една купичка ориз на ден, малцина са можели да си купуват и други продукти. За моя изненада китайците и ориз не обичат - поне тук, в северната част, където той не вирее. Всеки обича това, което расте около него...

          Продължаваме във втора част :)

Категория: Туризъм
Прочетен: 2044 Коментари: 10 Гласове: 7
Последна промяна: 02.02.2010 12:02

  Мине, не мине, ние все сме в навечерието на Нова година - този път - на китайската. Ей това е народ - да се сети да си има частна, собствена Нова година, за лично ползване. При това ще посреща не някаква си смешна 2010, дето отдааавна са я минали, ами величествената 4708, която и авторите на научнофантастични филми не смеят да нагазят. Така ние - късметлиите, без да остаряваме особено, ще навлезем в 4708, за вас не знам, вие сте от друга епоха...
   Още един народ се е присламчил към китайската Нова година - корейският! Малък народ - трябва да е хитър, иначе как ще оцелее... Той и от китайските йероглифи е взел, но си е избрал само 30 от богатото наследство от 85 000. Повечето корейци днес са християни, но това не им пречи да спазват и множество ритуали, останали от корейския шаманизъм, будизма и конфуцианството. Така те празнуват и Коледа, и две Нови години - и на първи януари, и на 14 февруари (тази година) - по лунния календар. Лунната Нова година трае три дни, през които роднини от различни краища на страната пътуват, за да посрещнат заедно празника.
    В навечерието на Нова година корейците почистват старателно къщите си, отървават се от старите вещи и връщат всичките си заеми, за да посрещнат празника на чисто. В домовете се запалват много светлини, горят се бамбукови пръчици, за да прогонят злите духове, а хората взимат гореща вана, с която символично се пречистват от натрупаните прах и мръсотия през изминалата година. Според преданията, през тази нощ никой не трябва да заспива, защото, заспи ли, на сутринта ще се събуди с побелели вежди. Така със светещи лампи и фенери и с отворени очи корейците посрещат Нова година.
   Това ни разказа нашият познат кореецът Джин. Но тъй като не мога за сега да ви заведа в Корея, ще ви покажа как в Пънлай се готвят за празника. Най-богато е украсен най-големият мол в града - Личуин. Влизаме да разгледаме.

image

image

image Тази жена до входа карамелизира кестени, навсякъде мирише на горена захар

image  Насред магазина дамите могат да си направят маникюр - както са с палтата

image  много обичат храната да я набождат на шишове - сепии, парченца месо или плодове, които после карамелизират

image  характерна китайска новогодишна украса

image  не се подвеждайте - тези бонбони не са сладки - вътре има парченца сушено говеждо месо, черпили са ме...

image  тези пилета се конкурират с Кейт Мос по стройност

image  любима храна... Да не съм чула да се говори за китайска кухня!

image  изсушен гущер - привързани са по дваimage
          Какво лакомство да си купим?!

image  трябва да е чисто!

image

image магазинчетата не са отделени със стъклени стени и врати

image

      До скоро! :)
Категория: Изкуство
Прочетен: 2688 Коментари: 4 Гласове: 4
image
     Преди да се отправим към Най-големия Буда от нефрит, ще ви заведа в приземния етаж на Музея на съкровищата. Там са големите дърворезби. На това изкуство и днес се посвещават ежегодни национални състезания, както има и състезания по калиграфия.
   От студа батерията на апарата взе да пада, но все пак успях да запечатам нещо, ето го:

image

image

image

image

   Има още много снимки, но нали трябва да видим и гордостта на комплекса - най-големия Буда в света, направен от монолитен нефрит. Докато вървим по алеите, тихо, като изпод земята се чува китайска народна музика. Не, не е писклива, нежна и ненатрапчива е, приятно е да се слуша... Пренася в отминали времена.
   Ето - най-после стигаме! Влизаме в пагодата и той - срещу нас, където и да застанете, той ви гледа. Вижте го и вие в цялото му величие - спокоен и сериозен, мистичен и прекрасен.  Дълъг тринадесет метра, тежи 108 тона. Нефритът е от Бирма, статуята е ваяна от триста скулптори в продължение на една година. Толкова е огромен, че първо е поставен на избраното място, а после около него е строена пагодата. Включен е в рекордите на Гинес.
   За мен по-внушителен е правият Буда, макар и по-
малък - висок десет метра и тежък 72 тона. Обратно на очакванията, човек не се чувства дребен и незначителен пред божеството. В него блестящо е въплътена човешката любов към мирен и спокоен живот, а също и пожелание за любов и щастие, обожествявани от цялата китайска нация.

image

image

   Музеите са училища. Те са всъщност най-подходящата среда за възприемането на историята. Предмети, изработени с уникална идея, ненадминати скулптури и монументи - едновременно естетически привлекателни и артистично експресивни - ни очакват да ги усетим с нашите сетива, да им се наслаждаваме с нашите чувства и да ги оценим с нашите души. Радостта от познанието се съчетава с насладата  от красотата и възторга, породен от уникалността.
  Когато бях малка, ни водиха от училище да видим първите български столици. От Плиска си спомням вълнението, че ще видим Двореца, а вместо това - огромна поляна и множество камъни по земята, подредени геометрично. Не е ли възможно да бъде възстановено поне част от величието на Плиска - не само столица от 681 до 893 г., но и един от най-големите и богати градове в Европа! Трябва ли да каним Ли Хайфун от Пънлай да направи възстановката... Той поне има опит, а и ... ентусиазъм.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1551 Коментари: 7 Гласове: 9
Последна промяна: 26.01.2010 10:36

   Говорите с една безсмъртна! Не се шегувам - екскурзоводката ми обеща вечен живот, ако докосна най-големия нефритен Буда в света... Но за него - накрая.
 Наближаваме пагодата Инчжоу и двора към нея, създадени по рисунката "Осемнадесет литератори на Инлоу" на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е строга - около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството.image

image

image  дърворезба - дракон

  В центъра на залата седи девойка и свири на пипа - вид лютня, традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които популяризират древната им музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).

image

image

  Но най-богатата експозиция съдържа Музеят на съкровищата. Пред входа му и на първия етаж са разположени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено. Нефритът е китайският национален камък, наричат го "камъка на живота". Китайците казват: "Златото има цена, но нефритът е безценен" и вярват, че притежава оздравителна сила - лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и подмладява хората. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури - целият техен свят...

image

image гора от вкаменени дървета, превърнали се в нефрит

image бледозелен къс нефрит с изрязани по него фигури
   На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях, - от 1905 г., рисувана от неизвестен художник, много ми заприлича на картина на българския бит. Какво ще кажете?

image

  И нали наближава годината на тигъра (не, не е дошла, на 14 февруари!), подарявам ви този древен тигър!

image

  На третия етаж са уникалните Янчжонски лакирани изделия - мебели и паравани от скъпото крушово дърво Хуангуа - с инкрустации от нефрит и слонова кост. Дървото е меко, гладко и пластично - не се изкривява, пропуква или свива нито през лятото, нито през зимата. Затова е избрано като данък за императора още по време на династията Танг. Три години е отнело на десет майстори дърворезбари да изработят комплекта мебели - две кресла, маса и диван. Оживелите в различни пози птици привличат с кралско величие, елегантност и деликатната си форма. При богатите на цветове паравани е постигнато реалистично стерео усещане за дълбочина на пейзажа, чувство за възвишеност и древност. Всички експонати са оригинали, за разлика от сградите, които са новопостроени като реплика на оригиналните. На този етаж снимането е забранено, за да не се повреди старинната политура с тайни съставки, които не могат да бъдат възстановени.

              Краят - в четвъртата част...
Категория: Изкуство
Прочетен: 2172 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2010 05:00
<<  <  7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 662238
Постинги: 154
Коментари: 1186
Гласове: 14995
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031