Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 605757 Постинги: 147 Коментари: 1121
Постинги в блога
<<  <  7 8 9 10 11 12 13  >  >>

  Страната е огромна, а хората не пътуват чак толкова много (изключвам масовите преселения по Нова година). Вчера в Пънлай пристигна нов колега на съпруга ми - младеж от Гуанчжоу (намира се в тропическия пояс). Джамбин никога не е ходил в северен Китай, цяла година е карал по тениска и сега тук умира от "полярен студ"...

  Пред нас е тази прекрасна сграда.

image

image

Питаме какво е - оказа се най-прозаично бюро за продажба на недвижими имоти. Ама красота, нали?
  Какъв е символът на тази металопластика, не знам, но е интересна...image

  Отсреща е най-старата и реномирана пекарна в града с най-вкусните торти.

image

  Не може да си купите веднага, има само образци. Избирате си торта от витрината и сладкарките се запретват да я направят пред очите ви, за да е възможно най-прясна. Тук прясната храна е издигната в култ - никога не претоплят вчерашно ядене. Ако тортата ви е по-сложен модел, отиват и до два часа. Вие можете да ги наблюдавате и снимате през стъклото, а ако много пъти сте поръчвали и това ви е познато - разходете се.

image

image

  По улиците няма да видите бебешки колички. Бебетата или ги носят на ръце, или ги поставят в нещо като кошница на багажника на велосипеда или мотора и така ги превозват. Жени в поли или рокли няма да срещнете - носят само панталони. Трудно определяме възрастта на хората - повечето младеят (в нашите очи). Сред младите хора повечето са високи, мааалко по-стройни от нас. Въпреки че китайското правителство е много загрижено за затлъстелите деца, рядко се виждат такива на улицата.
  Много бях чувала за прочутите им традиционни масажи. Ето един такъв салон.

image

image

  Облегалките на леглата са подвижни - могат да стават и на кресла. А в горния край на вратата има малко кръгло прозорче за наблюдение :)
  Обичайният масаж на краката се използва най-често - богатите китайци ходят всяка вечер преди сън на масаж, за да спят добре. Приятен е като цяло, на моменти - болезнен, но който има гъдел на краката като мен - за него е тежко изпитание... Масажистът гледа учудено ухилената ми физиономия като че ли никой китаец няма гъдел... Може пък и да нямат хората...

  За днес - до тук, утре - пак...

 
Категория: Туризъм
Прочетен: 1560 Коментари: 6 Гласове: 10
Последна промяна: 03.02.2010 10:52

    Обичате  ли разхвърляните, безцелни разходки, когато сте в чужбина? Обикновено те дават повече на чужденеца, отколкото организираните под командата на гид обиколки. А ние имаме време и за двете.
   Днес е слънчево, не бързаме за никъде, и ще се пошляем, снимайки всичко интересно, което ни се изпречи.
   Бях ви сimage
поменала в предишен постинг за новото строителство - много се строи наистина, и бързо. Китай е най-голямата строителна площадка в света. Това, което ме очарова, е оформлението на площите между блоковете - по  фън шуи се съчетават дървета, "артистични" камъни със странна форма и вода - непременно вода - рекичка, езерце, водна каскада. И червени рибки във водата, често и лотоси. Едни пейчици и беседки наоколо - чудо. А тук даже са оформили миниатюрен амфитеатър - кой изнася представления - още не знам, но ще науча. Обичат изяществото да присъства в ежедневието им.

image

image  заледена рекичка до нашия блок. През лятото по нея цъфтят лотоси.

image по мостчето са постлали рогозки, за да не се хлъзгат хората

imageimage беседка сред заледено езерцеimage  малкият квартален амфитеатър

  Стигаме до традиционен китайски магазин за чай. В него, освен да си купите чай, можете и да го опитате - като участник в прословутата чаена церемония. Ще ви я демонстрират само ако обещаете, че ще си купите чай - някой от стотиците видове по рафтовете. Като влязох, една компания от седем мъже в костюми се беше разположила около ниската чаена масичка и пробваше разни видове - "полезни за мъжете, или пък за жените" - за всякакви случаи. Не ми разрешават да ги снимам - и вие като видите чужденка с фотоапарат, какво ще си помислите?...

image

Тази девойка приготвя чая и им налива в микроскопични чашки.

image

image  интериор в чаения магазин

  Опитваме и ние националната им напитка и си купуваме два - три вида чай.. Впрочем, много китайци не обичат чай, за кафе да не говорим, затова и в града няма нито чайни, нито кафенета. Моето обяснение за равнодушието им към чая е в отминалите гладни години. Все пак чаят не расте по дворовете, трябва да си го купиш. А хората са преживявали векове наред с по една купичка ориз на ден, малцина са можели да си купуват и други продукти. За моя изненада китайците и ориз не обичат - поне тук, в северната част, където той не вирее. Всеки обича това, което расте около него...

          Продължаваме във втора част :)

Категория: Туризъм
Прочетен: 1985 Коментари: 10 Гласове: 7
Последна промяна: 02.02.2010 12:02

  Мине, не мине, ние все сме в навечерието на Нова година - този път - на китайската. Ей това е народ - да се сети да си има частна, собствена Нова година, за лично ползване. При това ще посреща не някаква си смешна 2010, дето отдааавна са я минали, ами величествената 4708, която и авторите на научнофантастични филми не смеят да нагазят. Така ние - късметлиите, без да остаряваме особено, ще навлезем в 4708, за вас не знам, вие сте от друга епоха...
   Още един народ се е присламчил към китайската Нова година - корейският! Малък народ - трябва да е хитър, иначе как ще оцелее... Той и от китайските йероглифи е взел, но си е избрал само 30 от богатото наследство от 85 000. Повечето корейци днес са християни, но това не им пречи да спазват и множество ритуали, останали от корейския шаманизъм, будизма и конфуцианството. Така те празнуват и Коледа, и две Нови години - и на първи януари, и на 14 февруари (тази година) - по лунния календар. Лунната Нова година трае три дни, през които роднини от различни краища на страната пътуват, за да посрещнат заедно празника.
    В навечерието на Нова година корейците почистват старателно къщите си, отървават се от старите вещи и връщат всичките си заеми, за да посрещнат празника на чисто. В домовете се запалват много светлини, горят се бамбукови пръчици, за да прогонят злите духове, а хората взимат гореща вана, с която символично се пречистват от натрупаните прах и мръсотия през изминалата година. Според преданията, през тази нощ никой не трябва да заспива, защото, заспи ли, на сутринта ще се събуди с побелели вежди. Така със светещи лампи и фенери и с отворени очи корейците посрещат Нова година.
   Това ни разказа нашият познат кореецът Джин. Но тъй като не мога за сега да ви заведа в Корея, ще ви покажа как в Пънлай се готвят за празника. Най-богато е украсен най-големият мол в града - Личуин. Влизаме да разгледаме.

image

image

image Тази жена до входа карамелизира кестени, навсякъде мирише на горена захар

image  Насред магазина дамите могат да си направят маникюр - както са с палтата

image  много обичат храната да я набождат на шишове - сепии, парченца месо или плодове, които после карамелизират

image  характерна китайска новогодишна украса

image  не се подвеждайте - тези бонбони не са сладки - вътре има парченца сушено говеждо месо, черпили са ме...

image  тези пилета се конкурират с Кейт Мос по стройност

image  любима храна... Да не съм чула да се говори за китайска кухня!

image  изсушен гущер - привързани са по дваimage
          Какво лакомство да си купим?!

image  трябва да е чисто!

image

image магазинчетата не са отделени със стъклени стени и врати

image

      До скоро! :)
Категория: Изкуство
Прочетен: 2547 Коментари: 4 Гласове: 4
image
     Преди да се отправим към Най-големия Буда от нефрит, ще ви заведа в приземния етаж на Музея на съкровищата. Там са големите дърворезби. На това изкуство и днес се посвещават ежегодни национални състезания, както има и състезания по калиграфия.
   От студа батерията на апарата взе да пада, но все пак успях да запечатам нещо, ето го:

image

image

image

image

   Има още много снимки, но нали трябва да видим и гордостта на комплекса - най-големия Буда в света, направен от монолитен нефрит. Докато вървим по алеите, тихо, като изпод земята се чува китайска народна музика. Не, не е писклива, нежна и ненатрапчива е, приятно е да се слуша... Пренася в отминали времена.
   Ето - най-после стигаме! Влизаме в пагодата и той - срещу нас, където и да застанете, той ви гледа. Вижте го и вие в цялото му величие - спокоен и сериозен, мистичен и прекрасен.  Дълъг тринадесет метра, тежи 108 тона. Нефритът е от Бирма, статуята е ваяна от триста скулптори в продължение на една година. Толкова е огромен, че първо е поставен на избраното място, а после около него е строена пагодата. Включен е в рекордите на Гинес.
   За мен по-внушителен е правият Буда, макар и по-
малък - висок десет метра и тежък 72 тона. Обратно на очакванията, човек не се чувства дребен и незначителен пред божеството. В него блестящо е въплътена човешката любов към мирен и спокоен живот, а също и пожелание за любов и щастие, обожествявани от цялата китайска нация.

image

image

   Музеите са училища. Те са всъщност най-подходящата среда за възприемането на историята. Предмети, изработени с уникална идея, ненадминати скулптури и монументи - едновременно естетически привлекателни и артистично експресивни - ни очакват да ги усетим с нашите сетива, да им се наслаждаваме с нашите чувства и да ги оценим с нашите души. Радостта от познанието се съчетава с насладата  от красотата и възторга, породен от уникалността.
  Когато бях малка, ни водиха от училище да видим първите български столици. От Плиска си спомням вълнението, че ще видим Двореца, а вместо това - огромна поляна и множество камъни по земята, подредени геометрично. Не е ли възможно да бъде възстановено поне част от величието на Плиска - не само столица от 681 до 893 г., но и един от най-големите и богати градове в Европа! Трябва ли да каним Ли Хайфун от Пънлай да направи възстановката... Той поне има опит, а и ... ентусиазъм.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1519 Коментари: 7 Гласове: 9
Последна промяна: 26.01.2010 10:36

   Говорите с една безсмъртна! Не се шегувам - екскурзоводката ми обеща вечен живот, ако докосна най-големия нефритен Буда в света... Но за него - накрая.
 Наближаваме пагодата Инчжоу и двора към нея, създадени по рисунката "Осемнадесет литератори на Инлоу" на калиграфа Чжао Менфу от династията Юан. И тук конструкцията е строга - около центъра има осем тераси, които символизират честност, уважение, чест, справедливост, вежливост, самолюбие, порядъчност и съвест, които качества са и душата на конфуцианството.image

image

image  дърворезба - дракон

  В центъра на залата седи девойка и свири на пипа - вид лютня, традиционен китайски инструмент. На сцената зад нея могат да бъдат демонстрирани и други китайски инструменти, които популяризират древната им музикална култура (за целия концерт се заплащат 50 юана).

image

image

  Но най-богатата експозиция съдържа Музеят на съкровищата. Пред входа му и на първия етаж са разположени големи късове нефрит на възраст сто милиона години, образувани от дървета, затрупани под земята. Тези парчета полускъпоценен камък с восъчен блясък тежат общо повече от две хиляди тона и някак сред тях един къс златна руда не впечатлява особено. Нефритът е китайският национален камък, наричат го "камъка на живота". Китайците казват: "Златото има цена, но нефритът е безценен" и вярват, че притежава оздравителна сила - лекува психически заболявания и депресии, нарушена обмяна на веществата и подмладява хората. От него незнайни майстори са създали прекрасни пластики с множество фигури - целият техен свят...

image

image гора от вкаменени дървета, превърнали се в нефрит

image бледозелен къс нефрит с изрязани по него фигури
   На втория етаж са изложени скъпоценни калиграфии и рисунки от различни династии. Една от тях, - от 1905 г., рисувана от неизвестен художник, много ми заприлича на картина на българския бит. Какво ще кажете?

image

  И нали наближава годината на тигъра (не, не е дошла, на 14 февруари!), подарявам ви този древен тигър!

image

  На третия етаж са уникалните Янчжонски лакирани изделия - мебели и паравани от скъпото крушово дърво Хуангуа - с инкрустации от нефрит и слонова кост. Дървото е меко, гладко и пластично - не се изкривява, пропуква или свива нито през лятото, нито през зимата. Затова е избрано като данък за императора още по време на династията Танг. Три години е отнело на десет майстори дърворезбари да изработят комплекта мебели - две кресла, маса и диван. Оживелите в различни пози птици привличат с кралско величие, елегантност и деликатната си форма. При богатите на цветове паравани е постигнато реалистично стерео усещане за дълбочина на пейзажа, чувство за възвишеност и древност. Всички експонати са оригинали, за разлика от сградите, които са новопостроени като реплика на оригиналните. На този етаж снимането е забранено, за да не се повреди старинната политура с тайни съставки, които не могат да бъдат възстановени.

              Краят - в четвъртата част...
Категория: Изкуство
Прочетен: 2136 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2010 05:00

 Увлечени в разговора с екскурзоводката, неусетно сме стигнали до първия храм на изящната китайска архитектура - Хечи. Тук са представени  трите традиционни китайски  религии - конфуцианство, даоизъм и будизъм - като трима човека с една душа.image

  Накратко - конфуцианството въплъщава хармонията между човешката душа и обществото, даоизмът - хармонията между човешката душа и природата, а будизмът - хармонията на човека със самия себе си.
На горния стенопис се вижда символично изображение на трите религии, а надолу са основателите на трите религиозни учения - Лао Дзъ, Буда и Конфуций.

image

image

image

Храмът отвънimage

  Следващата красота е приказният остров Пер Лай. Дворецът е построен по идея на архитектите Юанцзян и Юаняо по време на династията  Цин. Има величествен външен вид и е символ на душата на китайската класическа архитектура. В тази уникална сграда, дошла от вековете, романтизмът на древните китайци се е превърнал в реалност.
  И тук си имат Лъвов мост

image
image

висящи от тавана надписи на копринен плат

image  от прозорците се вижда замръзналото езеро и предният храм, който разгледахме. В далечината е Жълто море

  Друг кът от пейзажа на Сан Шиан Шан е дворецът Ван Фанху. В него е събрано всичко ценно от световно известния императорски парк в Пекин - Юан Мин Юан - величествен външен вид, уникален стил и строга конструкция. Главната постройка се състои от три етажа, олицетворяващи културата на конфуцианството, даоизма и будизма. Целият комплекс е опасан от уникален непрекъснат чердак.

image  замръзналото езеро ни пренася в някакъв вкаменен, омагьосан свят...

image

image  голям меден свещник пред входа

              Следва трета част


Категория: Изкуство
Прочетен: 1199 Коментари: 2 Гласове: 2

    На китайски - Сан Шиан Шан. Така се нарича историческият комплекс - възстановка на прочути архитектурни стилове от древността. Построен е в Пънлай - на брега на Жълто море. От миналата година е отворен за посещения - един истински център на китайската култура през вековете.
   Според историческата легенда в Източнокитайско море има три планини - Пънлай, Фанчжан и Инчжоу. В тях живеят безсмъртните. Всичките им дворци, павилиони и пагоди са направени от злато и сребро. Само там расте вълшебната панацея, която дарява хората с безсмъртие.
   Музейният комплекс  представя трите легендарни планини, а също и сбъдва мечтата за безсмъртие... В него са разположени дворецът Санхе, островът на безсмъртните Пънлай, храмът Хечи, пагодите Шендзин и Инчжоу с двора към него, Музеят на древните скъпоценности, Музеят на историята и културата на Пънлай, Храмът на нефритения Буда, дворецът Ван Фанху и Големият театър на миража.
   Основните сгради са високи, видът им е внушителен и уникален. Сред тях са засадени характерни планински дървета, поставени са камъни и скали с особена форма, а помежду им тече бистра вода.image

  Оформлението на градините е по фън шуи (вятър и вода) - задължително се съчетават дървета, камъни и вода (впрочем и новото строителство в града следва тази традиция). Така според китайците се постига величие и изящност в живописната хармония между човека и природата. На снимките езерата са замръзнали и покрити със сняг, а през лятото по тях плуват лебеди.
  Студен януарски следобед. Ние - трима българи - сме единствените посетители и с нас е единствената екскурзоводка с английски. След налучкването - руснаци - американци , думата България отваря широка усмивка на лицето й - знае, разбира се, приятелска страна. Докато притичваме от една пагода до друга ( за да се стоплим, а и бързаме да не изтървем добрата за снимки светлина), си говорим с момичето и за други неща. Завършила е колеж в същата провинция - Шандунг. Как се кандидатства в техните университети - през юни е общодържавният приемен изпит. Предното лято на него са се явили 10,2 милиона души - младежи и възрастни, което е с 400 хиляди души по-малко от 2008 г. Университетите в страната са близо 2000, от които 1220 са редовни, а останалите са за възрастни. Висшистите са сравнително малко и работа за тях има, макар и не винаги по специалността.
  Девойката любезно пита дали сме яли - чи фан ла ма? Не се учудвайте - възпитаният китаец винаги ще ви попита това - то е нещо като поздрав. Отговорете и на свой ред запитайте същото.
  Момичето се интересува дали ще остана за дълго в Пънлай. Защото - казва то - аз мисля, че е много хубаво да се живее в Китай - небето тук е толкова синьо...
  Усмихвам се. Става ми мило - за всеки човек небето над родината му е най-синьо...
  В същото време Китай, наред с Индия и Мексико, дава най-много емигранти в света. Годишно три милиона души емигрират в развитите страни. Обратният процес - да се емигрира в Китай - е много труден. Едва след петгодишен престой, без излизане от страната, може да се кандидатства за гражданство. Ами имат си хора достатъчно - едва ли се нуждаят от още. Имам предвид драконовските мерки, които взема правителството за ограничаване на раждаемостта - ако не бяха те, сега сигурно щяха да бъдат пет милиарда, вместо 1,3 милиарда. В конституцията им е записано, че градските семейства могат да имат само по едно дете, по селата може и две, но само ако първото е момиче. Ако семейството все пак иска да има и второ дете, то трябва да заплати солена глоба на държавата, непосилна и заробваща за повечето хора. Младите китайци днес се женят по-късно - след 30 - те - и въобще не бързат да имат деца. Дълги години си живеят по двама...

           Следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 1219 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 18.02.2010 04:35

   Страховитата електрическа змиорка живее в реките на Средна и Южна Америка, достига на дължина до три метра и тегло - 25 килограма. Над нейния аквариум има поставен волтметър, който отбелязва произведеното от змиорката електричество. То може да достигне 600 волта и е достатъчно да убие кон или вол, който прекосява реката...
  
image

   През тунела на времето навлизаме в Полярната зала. Тук е студено, бяло и чисто. В снежния свят живеят полярната мечка, белият кит, пингвини, моржове, морски лъвове... Островът на костенурките, които и вие можете да храните с риба, коралите, Островът на тюлените създават автентично усещане за океан.

image   бял кит

   Тези моржове са се разглезили ужасно - лягат по гръб и пляскат с перките си по корема - гладни сме!!! И хората им хвърлят рибки отгоре... Просяци - никакво достойнство. Не че са заслабнали - ама - лоши привички... И да ги храните, покъртителните молби продължават. Е, някои се целуват, но подозирам, че само позират за снимките...
   Минаваме под аквариум във формата на тунел - усещането е, че сте част от този магичен свят и плувате в него сред обитателите му...

image

  Представленията в подводния театър за четири за деня, имаме късмет - след малко започва следобедното. Местата пред огромния аквариум - сцена бързо се запълват. Много хора са с малки деца, дори бебета, но всички седят спокойно и тихо. Под звуците на класическа музика се появяват няколко русалки и един русал и започват своя танц - и вие вече вярвате във вълшебства...

   image
   В Делфинариума емоцията е друга - простор и жизнерадост в комичните изпълнения на тюлените и изяществото на делфините. Гледката от Делфинариума ми е позната - нали съм от Варна :)
  Но това, което няма къде другаде да видите, е най-големият в света цилиндричен аквариум, направен от нечуплива материя (слава богу...) Висок е 9,8 метра, а диаметърът му е 6,8 метра. Вътре се вижда морско дъно с безброй красиви риби. Понякога влизат водолази да почистят...

image

image

  Много още научаваме за морските таралежи, крокодилите, дори маймуните и папагалите. Тръгваме си неохотно след няколко часа, но дълго още сме там - сред тази хармония и красота, наречена Аквариума на Пънлай.

Категория: Изкуство
Прочетен: 5609 Коментари: 4 Гласове: 7

   Посетих го два пъти - през август и сега - през зимата. И двата пъти тълпите посетители бяха огромни - Аквариумът в Пънлай е най-големият в Азия. Разположен е на площ от 52,800 кв.м., а тоталната инвестиция в него е на стойност 460 млн. юана (55,6 млн. долара). Открит е през 2004 и е собственост на Ли Хайфун - жител на Пънлай. Негови са също най-луксозният хотел в града - Сан Шиан Шан, изкуственият полуостров, посветен на Осемте безсмъртни, както и историческият комплекс Сан Шиан Шан. По -нататък ще ви разкажа и за тях.image

  Ли Хайфун - най-вдясно, а отляво е съпругата му

Билетите за всички туристически обекти са скъпи за обикновения китаец - по 120 юана (24 лева), но атракциите си струват парите...
   Аквариумът представя 14 зони - зала "Тропически дъждовни гори", Залата на акулите, Полярен свят, подводен тунел, Светът на морското дъно, Подводен театър, Островът на морските костенурки, Островът на тюлените, Делфинариум, мултимедийна зала, музей, 4D кино, магазин за сувенири и някои други. Събраната колекция от водни животни наброява повече от хиляда вида.
   В най-просторната зала - на тропическите дъждовни  гори - се движите покрай истински водопади, сред висока и гъста джунгла, осветявана от разноцветни прожектори, а гръмотевиците и звукът от плющящ по листата дъжд ви отнасят в един мистериозен свят, спиращ дъха. Въздухът е влажен и мирише на дървета и море. Очаквате всеки момент от лианите над главите ви да се спусне огромна боа на пътеката пред вас. И снимките не могат да предадат достатъчно убедително атмосферата, но ще опитам...

image

image

image

image

   Ще продължа в  следващ постинг, защото много бързо свършва сесията...





Категория: Изкуство
Прочетен: 1453 Коментари: 2 Гласове: 6
Последна промяна: 12.01.2010 10:21

    Отваряли ли са замък само заради вас? Е, на нас ни се случи навръх Нова година...
   Но всичко подред.  Да се намери в Пънлай ресторант, който да работи до полунощ, е невъзможно, вече съм ви казвала. Затварят до 21 часа. За музика и танци и дума не може да става. А ние бяхме си наумили да празнуваме Новата 2010 някъде на заведение.
    Както е известно, китайците си имат своя, китайска Нова година по лунния календар и тази зима тя е на 14 февруари. Другата - световната - не я зачитат и не я отбелязват, тя е само повод да се почива на първи януари. Когато у нас ще се зарязват лозята, а католиците ще празнуват св. Валентин, китайският народ ще посрещне 4708 г. Няма грешка - с почти 2700 години са по-напред от нас! Хората излизат за цели седмици в отпуска, за да се приготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие (китайската Нова година). Като мине празникът, ще ви разкажа и за него.
   Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванадесет животни дошли на празника - плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и  свиня. Буда кръстил по една година на всяко от животните, които са го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер.
   По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават "щастливи" пари в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят според древните обичаи. Някога китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.

  Сега се връщаме на нашата, обичайна Нова година. Решихме, че ще е по-тържествено, ако я посрещнем в ресторанта на един замък близо да града. Той е строен от французи, има езеро, добра винарна и конюшня с породисти коне, както се полага на замък. Съседката ми Нини, която е китайка, пита по телефона дали ще работят до полунощ и дали можем да си носим дискове с музика. Да, може.
image

image

image

 И ето ни вечерта компанията от седем души в замъка - четирима българи и съседското семейство с малкия им син. Замъкът е наистина величествен, но пуст като в приказката "Красавицата и звяра". Настаняваме се в огромна красива зала с огледална стена - сам - сами! Никой друг не празнува. Музика може да се пуска, но съвсеееем тихо - като далечно бръмчене на комар. Хайде сега - веселете се!image

   Сервитьорите носят в пълно мълчание "европейските" ястия, които сме си поръчали. Стана ясно, че тук май само ще вечеряме, а ще танцуваме у дома, в квартирата. Така и стана. Разплатихме се, хайде в таксито и - вкъщи. Буйни танци, както си му е редът. Малко преди полунощ, по традиция, пускаме телевизора в очакване на някакво приветствие от президента. Няма такова, човекът сигурно си спеше дълбоко, не подозирайки, че ни е разочаровал... Вместо това показваха масова сватбена церемония на повече от петдесет двойки младоженци, които решили точно сега да се оженят. В полунощ звучеше Менделсон.
     Трогнахме се, но все пак си пуснахме право хоро, по обичай. Танци до зори...

     На първи януари по обяд решихме да отидем в единствената църква в града - може би ще има празнична служба. Беше заключена.image

  Само един процент от китайското население са християни, та не беше чудно, че нямаше тълпа от богомолци пред храма.

   Затова пък в снега пред него се снимаха младоженци. Снимах ги и аз. Не, не им беше студено - бяха весели и щастливи.image


Категория: Изкуство
Прочетен: 3719 Коментари: 10 Гласове: 7
imageimage
   добрата ми съседка Нини със синчето си Стелиос - наполовина грък
              

Аз ли точно трябваше да изпитам на гърба си всички достижения на китайската традиционна и нетрадиционна медицина?! Явно да, за да мога да ви разкажа за тях от първа ръка. Хм, съмнително удоволствие...
   Както и да е - с една дума - ако не знаете китайски, не се разболявайте в Китай! Ще бъдете тотално изгубени в превода и това може да ви струва много...  Друг въпрос е, ако имате до вас приятели китайци с добър английски. Е, и аз на това разчитах, че като ме почнаха болестите - на три пъти търсих лекар и два пъти - лечител - масажист...
    Но - подред.
    Както си му е редът - започва се с грип. Тук някои хора носят маски и през лятото, но това не помага особено... Та отидохме с моята съседка Нини в един частен кабинет, където докторът директно ти продава нужните лекарства от китайската традиционна медицина. Евтини са - поне десет пъти по-евтини от нашите.  За два дни бях нов човек - толкова бързо не минава дори обикновена настинка.
    После за разнообразие си навехнах крака. Друг наш приятел с добър английски ме закара при един лечител масажист. От улицата се влиза направо в кабинета му. Там винаги се чака - идват много хора, защото е истински магьосник! Човекът е сляп, но с голяма дарба да лекува. Час и половина ми масажира крака, докато болката не спря, а вечерта дори отидох на танци! Ако си бях у дома, цял месец щях да накуцвам.
     Още една болест мина като на магия за два дни вместо за десет, но третата вече ме събори. Защо толкова много болести - много ясно, защото не съм си у дома... Та наложи се да посетя голяма болница, снабдена със съвременна техника. Тук лекарите съчетават западната с източната традиционна медицина - нищо не пренебрегват. Много от тях след дипломирането си още десет години изучават акупунктура. Обичайно е първо болният да се постави на система - нещо, което при нас е последно, крайна мярка. Хората ходят за вливания всеки ден. Толкова са много, че освен на легло, някои ги включват на системи и седящи на стол. Има една зала с около стотина стола един до друг, от тавана висят куки над всеки пациент и там се закача системата. И така си седиш с часове - колкото е нужно. Хората са с различни заболявания и  е страшно да не се заразиш от съседа си, но накрая, слава богу, целият този ужас минава и оздравяваш!
      През цялото време една приятелка от школата по танци, която е лекарка, идваше да ме види, посъветва и да превежда на другите лекари. Много ми помогна - да е жива и здрава! Тази вечер очакваме Суонг и семейството й у дома на вечеря.
      Днес за първи път от две седмици излязох да пазарувам. На тръгване от супера чувам някой да вика: Натали!  (те слагат ударението на втората сричка). Гледам - една девойка от танците - прегръща ме силно и: "Как си, кога ще идваш на танци? Липсваше ми!"     Толкова ме трогна - аз дори не подозирах, че се вълнува от съдбата ми...
           Ето, такива хора има в Китай...image







Категория: Лични дневници
Прочетен: 1412 Коментари: 13 Гласове: 8
Последна промяна: 26.12.2009 10:43

  И още: "Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът". И "Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава".
 Това са някои от прочутите афоризми на Конфуций, записани от учениците му години след неговата смърт.
  Династията Хан (206 -220 г. след Христа) го е издигнала до статус на божество, а родният му град Цюфу е станал място за поклонение, което навремето е съперничело на Мека. Още приживе е признат за "Учител на десет хиляди поколения".
  Потегляме към Цюфу - провинция Шандун - през август - един месец преди тържествата във връзка с 2560 годишнина от рождението на великия мислител. Само след месец тук ще се съберат над десет хиляди души - учени, негови последователи и хора, които твърдят, че са наследници на философа (над 2 милиона претенденти - най-голямото родословно дърво в света!) .Честването на годишнината съвпада с възраждането на религиозните вярвания - будизма, даоизма и конфуцианството в Китай през последните 25 години. Конфуцианството, произлязло от неговите учения, е повлияло на живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам за цели хилядолетия.image

 Цюфу е малък град, запазил старинната китайска атмосфера от хиляди години.
Велорикши и големи файтони превозват купищата туристи до основните забележителности - комплекса от храмове, построени в чест на Конфуций и гробницата, в която почива той, неговите синове и внуци. Лекият дъждец не разколебава тълпите от почитатели.
   Наехме си екскурзовод и се вляхме в потока.
  - Здравейте, моята фамилия е Кон и аз съм потомък на Конфуций - представи се младият мъж.
  Погледнахме го изненадани - дали не се шегува... Не, беше сериозен. От него научихме, че последният потомък на философа, признат за такъв от правителството, е напуснал страната през 1948 г. и е заминал за Тайван. На неговите наследници вече е отказано такова официално признание.
  Докато слушаме разказа на Кон, разглеждаме всевъзможните сувенири в дворовете на храмовете, минаваме и през ателиета, където художници рисуват и продават калиграфски надписи с йероглифи и цветя върху коприна. Цените са твърде разнообразни, явно зависят от вдъхновението на твореца, но подлежат на обсъждане...
  На едно място Кон ни показва прекрасна каменна скулптура на митичен дракон - смесица между девет вида животни и каменна колона с надписи зад него. По колоната личат удари с остър предмет, нанесени от дейците на културната революция през 60 -те. Мао е наредил да унищожават всички старини, свързани с "буржоазния философ" - за щастие, не са успели докрай...
  Дъждът е спрял и слънцето отново огрява екзотичните храмове с извити покриви, на ръба на които са накацали деветте превъплъщения на дракона. За разлика от Западния дракон, Китайският не е многоглав, а едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник. Поради това той се превръща в символ на властта и го поставят върху облеклото на императорското семейство и благородниците. Тялото на дракона е съставено от части на девет животни: тяло на змия, рога на елен, очи на заек, глава на прасе, кон или камила, уши на крава, корем на жаба, люспи на шаран, нокти на ястреб и лапи на тигър.
    Драконът в китайската митология е символ на щастие и късмет, на прогресивния дух на китаеца и на китайския етнос.
   На излизане от храмовия комплекс очакваме да прескочим в съвременния свят, но такъв няма. Улиците, къщите, рикшите - всичко говори за древност. Цюфу е най-китайският от всички китайски градове.

 
image

image

Категория: Туризъм
Прочетен: 1906 Коментари: 6 Гласове: 6
Последна промяна: 03.12.2009 02:54
<<  <  7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 605757
Постинги: 147
Коментари: 1121
Гласове: 13970
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30