И най-красивата - добавям спокойно, без да съм видяла останалите претендентки. Скоро ще я видите и вие.

     Облачен октомври в Пънлай. Но в душата - слънце.
     "Искаш ли да отидем в Имението на Моу?" - пита ме Сун. Нямах представа какво е това имение, но я прекъснах бързо: "Естествено, Сун! Нали знаеш, че искам да отида навсякъде и да видя всичко!" Знае, знае - ентусиазмът ми я развеселява. Записваме се за екскурзията в една туристическа агенция.
     Срещаме се сутринта в уречения ден. Заедно с нас в маршрутката влизат три двойки китайци на средна възраст. Сун води и сина си - деветгодишния Сун Ие Чън (в превод - "Ще работи за велика кауза и ще има успех!").
     Пътуваме около два часа през Великата китайска равнина. На въпросите ми към шофьора за местностите, през които минаваме, той дава мъгляви отговори, както е обичайно тук... Или пък Сун не беше сигурна в превода - едно от двете!
     Времето не бърза за никъде. Както и ние - когато стигнем... Тук е така - животът си тече равно и спокойно, без излишна динамика.
     Слизаме на малък селски площад. Това е Чишиа - мястото, където се намира най-голямото и най-добре запазено феодално имение в Северен Китай. Дижу  (едрите земевладелци) са гръбнакът на феодален Китай. След 1949 г. комунистическото правителство конфискува земите и имуществото им и те са лишени от многовековните си привилегии (спомнете си филма "Последният император" на Бертолучи).
     Стоим пред входа на имението на Моу Молин (1789 - 1870) - виден севернокитайски феодал. В разцвета си семейството е притежавало 4 000 хектара земеделски земи и 8 000 хектара планини. Всяка година се е добивало повече от 3,3 милиона килограма зърно. Фамилното имение е започнато да се строи през 1722 - първата година от възкачването на престола на император Ион Джън от династията Цин. С богатството, натрупано от поколения, Моу Молин го е разширил до сегашния му вид. Днес то обхваща площ от два хектара и има повече от 480 стаи - по наши разбирания - дворец, но доста различен от европейските... Годишно се посещава от почти два милиона туристи.
      Но няма екскурзоводи с английски, затова тръгваме сами по тесните улички - коридори.
     При определяне местоположението на имението са били поканени специалисти по фън шуй, за да са сигурни господарите, че семейството ще бъде благословено с голямо богатство и късмет. Фън шуй е древната китайска практика на подреждане на пространството, за да се постигне хармония с околната среда. Така имението се намира в благоприятен район, където двете енергии от Вселената - на успеха и на щастието - се срещат.
     За да запази своята мистична енергия, имението е оформено като древна ключалка. В него има три големи двора и няколко квадратни площада, заобиколени от къщи от всички страни. Безкрайният поток от туристи тече устремно, завихря се по дворовете и се оттича нататък по лабиринта. С утехата, че по-добре като вихър, отколкото никак, препускаме и ние с останалите.
     Писател, облечен в носия, предлага книгата си, дава автограф и позира за снимки. Оставам само със снимка за спомен и влизам в поредната къща. При оформлението на имението е спазена социалната йерархия - задължителната храмова зала, където по време на празници семейството отдава почит на починалите предци на специален олтар. Господарят е живял на горния етаж, съпругата му, конкубините и децата му - на долния, а слугите са в отделна къща. През целия си живот той е имал една съпруга, четири наложници, бил е баща на петима синове и шест дъщери.
     Господарите не са имали определено меню, те са можели да ядат каквото пожелаят. Счетоводителите, частните учители и техните семейства обаче, са ядяли едно и също всеки ден - парен хляб (манту) и готвено ядене за закуска и вечеря, а за обяд - ориз и готвено. На наемните работници, слугите и бавачките се полагали само просени питки и туршия.
    Има още плевни, мелница, аптека, лятна сцена, погребална зала, бомбоубежище и поредица работилници - истински китайски Етъра - сърцето и душата на народните занаяти и изкуства. Е, разбира се, нашият Етър с простора и зеленината си е много по-красив и въздействащ от поставените в кошари работилнички. Но все пак можах да сравня изкуствата на двата народа. Някои са общи, има, разбира се, и специфични за района.
    Докато надничаме през кошарите и щракам с апарата, Сун подхваща следната история за стопанина Моу: "Моу Молин се обличал в обикновени селски дрехи, когато предприемал дълги пътувания. Бедното му облекло било изпитана тактика както против разбойниците по пътищата, така и  за заблуда на някои превзети търговци в големите градове.
    Веднъж той отишъл в Янтай (най-близкия голям град, днес със седем милиона жители) със свои съдружници да направи някои покупки. Видял да се продават купчини седла в магазина до хана, където бил отседнал. Хрумнала му една идея, той отишъл при собственика на магазина и го попитал наивно - глуповато: "Колко струва пейката?" (тук вече аз предвкусвах победата на китайския Хитър Петър и цялата се превърнах в слух). Съдейки по неговата външност и глупавия въпрос, магазинерът помислил, че той е беден и невеж селянин и отговорил презрително: "Един юан за една... Имаш ли един юан?". Моу хвърлил бегъл поглед на стоката и, преструвайки се, че брои парите си в чантата, казал: "Нямам много пари в себе си. Моля, дайте ми като начало петстотин броя!" В същото време той хвърлил чантата с петстотин юана на тезгяха, оставяйки търговеца смаян и объркан. Като собственик на приличен магазин той трябвало да си спази думата. Моу също знаел това много добре и продължил да го притиска, с което привличал все повече зрители (надхитрянето в магазина - любимо китайско зрелище! Не питай старило, а патило...) Заобиколен от шумна тълпа, и разтревожен от повече загуби, изпотеният собственик викал отчаяно: "Тази стока може да бъде продадена само на този клиент, който е платил, но на никой друг!" Тогава той с болка подал петстотин от седлата на Моу, който си тръгнал с чест и достойнство. Умният човек наел мулета, с които откарал стоката в Чишиа и скоро направил състояние от нея.

        И ние знаем много подобни поучителни истории, но с герой нашият мъдрец Хитър Петър. Случката с Моу по асоциативен път ме отведе до един епизод от пънлайското ми ежедневие (няма как да не спомена следната особеност на китайския характер). Позната китайка ме покани да излезем заедно по магазините - за мен неприятно занимание, но за тукашните жени - вдъхновено състезание по пазарене с търговците - умение, изведено в култ. Слад дълго надприказване с продавачката и мерене на безброй якета, тя се спира на едно и обобщава: "Нищо, че ми е малко, ще го взема, защото е евтино!" Ключовата дума е евтино - няма значение дали стоката ви харесва или подхожда, нали е евтина...
       Корените на тази хилядолетна философия са чудесно илюстрирани със следния цитат от сборника "Юанши Чанцин", писан през 821 г., на който попаднах днес. Съвети на роднините към начинаещия търговец: "По-добре е да се сдобиеш с печалба, отколкото със  слава. Тичайки за слава, не винаги можеш да постигнеш успех, а в търсенето на печалба никога няма да се излъжеш в сметките си. При продажба на стоки съумявай да излъжеш. Съумявай да измамиш митничаря в митницата, така ще нараства богатството ти и няма да претърпиш загуба... Изучавай тайните знаци на търговията. И не се съобразявай даже със земляка си.".

    Следва втора част.  Осемнайсет снимки за илюстрация ви очакват тук: http://poblizo.com/?p=23183  
До скоро!

         Пътувах натам, откъдето през цялото време получавах във Варна нетърпеливи имейли: "Хайде, кога ще се върнеш? Липсваш ми" и "Откакто замина, в живота ми има празнота"... Как няма да бързаш към такива приятели?
       Срещнахме се в Пънлай. То беше радост! Да споделиш своите очи с чуждите. В приятелските очи - няма я прословутата азиатска непроницаемост... Те светят, греят със споделеното щастие и тези мигове не се забравят... Сун безгрижно ме попита: "Като заминеш налято за България, кога ще си дойдеш пак?"
"Заминавам завинаги, Сун..." Тя нищо не каза, само няколко сълзи се отрониха от очите й. После бързо се съвзе и опита да придаде бодрост на гласа си: "Но до лятото имаме време..."

        Трета пролет посрещам вече тук. Суха, мразовита, слънчева - китайска морска пролет. По нещо прилича на варненската, въпреки че според местните е настъпила още на 23 януари, заедно с Новата година, драконската... Леденият вятър развява вече над парка пъстри хвърчила, наизлязоха по алеите мъже с бичове, а плющенето им отеква като пушечен изстрел из целия квартал... Любими занимания. Мъжете гордо позират за снимки, размахвайки саморъчното оръжие. Понякога ми дават да опитам и аз - не пробвайте това без учител - движението е усукващо и отривисто, ръцете се сменят светкавично, ако не знаете как, може да се ударите лошо. Още не са изнесли пумпалите, нунчите и музиката за танците из парка, нека се постопли малко...
         Раздадох мартеници на приятели с подробни указания кога и как да се закичат и с обещание да бъдат здрави и щастливи. Щастлива бях и аз, когато на Баба Марта освен нас - петимата българи, и няколко пънлайчани разнасяха из града националното ни пожелание за здраве.

        Докато ме нямаше за три месеца, тук са се случили важни събития - три нови китайчета поздравиха света. Деца на приятели - Лианг и Маа имат синове, а Чу - дъщеричка. Очакваме още двама сина - на Джанк и на Нини... Толкова желани и чакани - единствени деца в семейството. Родителите им са от поколението на 80-те - млади и щастливи, първите, които са по едно дете. Задоволени хора, много от тях са завършили колеж, знаят какво искат от живота. Разбира се, след 20 - та си годишнина те се сблъскват и с някои проблеми, породени от китайските традиции, но - за това друг път... Темата сега е бъдещето на Китай - тези важни, сериозни и прекрасни, както се вижда от снимките, младенци.
         Първа проплака в края на октомври госпожица Чу Янг - дъщеричката на Чу, колега на съпруга ми. Собственото й име Янг означава "слънчева светлина", или перифразирано - Светлозара, Лъчезара или просто Светла. В Древен Китай новородената Янг би била оставена в ъгъла на стаята на кучешка постеля, забавлявайки се с парчета от глинени съдове. Традиционно тук никога не е имало равноправие между половете. Семейният клан е бил загрижен за раждането на синове, които да продължат рода. Новороденото момче се е поставяло на празнична подложка и близките са го успокоявали като му давали скъпи играчки. За да родят син на всяка цена, китайките са прибягвали към всевъзможни заклинания и гадания.
         "Малка радост" - така наричат китайците бебето момиченце. Днес на сто момичета се раждат 130 момчета. Според последни изследвания увеличаващото се междуполово неравновесие се дължи на абортите на момиченца - най-вече в селските райони, а ултразвуковите прегледи, въведени в края на 80-те, са засилили тази практика. Тя е причина за голяма тревога в Китай - повече от 24 милиона млади мъже ще се окажат без съпруги към 2020 г. според Китайската Академия за социални науки. Това ще доведе до бракове между хора от различни поколения, ще се засили и трафикът на хора в много части на страната. Мъжете от по-бедните райони ще останат ергени през целия си живот.
          Най-сериозният демографски проблем за най-големия народ в света се изостря и от нежеланието сред младите китайци от градовете да имат въобще деца. Хората много са се променили през последните двадесет години. Младите двойки предпочитат да живеят живота "двойни доходи без деца" (има вече и такъв термин).
          И сега законът разрешава по селата второ дете, ако първото е момиче. В градовете обаче - не, дори някои семейства не регистрират новородените си дъщери, за да могат да имат второ дете. Затова и преброяванията на населението никога не могат да бъдат точни - при толкова укрити деца... Нерегистрираното дете означава, че то живее нелегално в страната, без гражданство - не може да ходи на училище, да постъпи в болница или да започне работа... Дори не може да си купи билет за влак - и там искат лична карта.
          Но да се върнем при нашата чаровница Слънчева светлина. Нея не я грози такава опасност - като единствено дете тя е дълго чакана и обичана от родителите си.
          Годината на Дракона е смятана за  много благоприятна за раждане. Младите майки таят надеждата, че техните малки "дракончета" ще станат велики хора. Затова и тази година се очакват много бебета. Създаването на дете се счита за едно от най-важните задължения в живота на човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Его защо има много традиции, свързани с бременността и раждането. Бременната жена тук винаги се е радвала на голяма почит и уважение. Близките й се стараят по всякакъв начин да направят живота й през деветте месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се храни със специално приготвени за състоянието й ястия и пие отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода.
         Когато Маа разбра благата вест, че ще става майка, веднага спря работа, но идваше известно време в школата. Сядаше важно в едно кресло, облечена в красива широка рокля, макар още да не й личеше и се оставяше на радостта на момичетата. Те пристигаха за репетиция една по една, първо отиваха при нея и нежно я милваха по коремчето. Носехме й разни лакомства. Маа не отказваше никое и си ги хапваше с достойнство...
         Сега вече е майка на син! За синове се вдига голям шум - чак и знаме се побива на прозореца. Видяхме го с Уан Уей, когато отидохме на 13 -я ден на бебе - червено знаме със златен надпис - благопожелания за новородения син - всички да знаят! Понякога се окачват две знамена - или има близнаци, или вторият флаг е от бабата и дядото. Тук не се чака дълго за посещение - след десетия ден приятелките на майката идват да я видят. Голяма чест за един чужденец е да бъде поканен в дома на китаец - гостите се канят обикновено на заведение. Но ние с Маа не сме чужденки една за друга...
           Посрещна ни гордият татко на малкия Сун Джин Хао. В превод името му означава "блестящо бъдеще", но млечното му име е Хай Джян - "безопасно море" - в чест на дядо му и прадядо му, които са рибари. За имената е интересно. Те са пожелателни - вярва се, че името води до по-добро бъдеще за детето. Мъжките имена са свързани със здраве, сила, твърдост и успех, а женските - с красота и цветя. Има и изключения - например името на приятелката ми Сун Фу Рен означава "богата жена".
         Днес има над 700 различни китайски фамилни имена. Разнообразието зависи в по-голяма степен от собствените имена, а не от фамилните. На първо място се пишат фамилиите, а при обръщение не се разделят от собствените имена: Ян Шао, Джан Бин, Уан Уей...
        Хората от провинцията често носят имена, отразяващи живота в селските райони, например "Голям вол". Понякога момиченце получава име като "Надежда за по-малък брат" или "Ще получи по-малък брат". Освен официалното, има и други видове имена: млечно (в ранното детство), училищно име, "карикатурни" имена, западно (след икономическите реформи на Дън Сяо Пин - за улеснение на западните бизнес партньори. Изненадващо се възприемат и като патриотични поради тяхната връзка с икономическия прогрес). А има и посмъртно (храмово) - само за императори...
       Едно име може да има няколко значения, някои много поетични. Аи означава любов, привързаност, приятелство, Баи - бял, чист, Бао - съкровище, похвала, Чао - да надмине, Чун - извор, изток, Хуанг - ярък, мъдър, Хаи - море, щастлив, радостен, Линг - дух, душа, камбана...
       Та влизаме ние при Хай Джян, даваме подаръците на майка му, защото той не се впечатлява особено, радваме му се, правим малко снимки и слушаме разказа на Маа за някои обичаи. След голямото събитие семейството три дни вари яйца, боядисва ги в червено и ги раздава на роднини, съседи и приятели.Ако имат момче, яйцата са 99, а ако е момиче - сто. Родилката един месец не излиза от къщи, а след това отива у родителите си и гостува 10 - 15 дни с бебето.
        Навършването на сто дни е празник. Идват роднини да благословят бебето, носят му дрехи, бижута, сребърна огърлица за дълъг живот. Майката отива пред олтара на богинята на милосърдието Гуанин, за да й благодари за детето. Бащата му дава име и извършва обреда на подстригването.
        На една година се прави прощъпулник, подобно на нашия. Пред бебето се нареждат няколко предмета - пари, книга, писалка и други - и то трябва да си избере един. По избора се гадае за бъдещето му.
        Маа има помощница, която се грижи за бебето, тъй като бабите работят и не могат да помагат. Не стоим много и на тръгване благославяме мъника да е здрав и щастлив и да радва родителите си.
       Тези дни предстои да посетим и третия ни нов приятел - Лианг Младши. Когато той се роди, получих светкавично имейл от баща му с единствените две думи, така жадувани от всеки китаец - "Моят син!"  - и множество снимки на бебока. Вълнението и гордостта са неописуеми. Щастието е огромно.
       "Избрах името му насън - разказва Лианг. - Собственото му име е Джин Тай, където двете думи имат по няколко значения. Джин - ярък, умен, сияен, весел и блестящ, а Тай - достоен, горд, важен, здрав и читав". Като гледам, в тези две имена се съдържат всички хубави пожелания за един бъдещ мъж. Желаем му ги и ние.

      По старо местно поверие ако бебето плаче много, родителите написват името му на много листчета, застават на кръстопът и ги раздават на случайни минувачи. Вярва се, че колкото пъти се произнася името на човек, толкова повече той се изпълва със сили. Надявам се, че като споменаваме с обич имената, ще вдъхнем повече сила на трите невръстни деца на Китай.
      Да сте живи и здрави, Чу Янг, Хай Джян и Лианг Джин Тай!


http://poblizo.com/?p=22953  - тук можете да видите снимките по материала. Извинете за неудобството.
    


          

          Добре дошли на сватба по пънлайски! Не по китайски, защото тук всеки край, град, че  и село пазят различни обичаи. Всъщност сватбите са три, а аз ги сглобявам в една мозайка за вас, тъй като човек не може да присъства на всички части на една сватба. Вие сте или от страната на булката, или от страната на младоженеца, нали? Е, те канят своите гости в различни дни - първият ден е за близките на жениха.

        На селска сватба вече сме ходили ("Любовта е пролет, но цяла година"), сега ще празнуваме в града. Кумове няма. Гостите не присъстват на самото подписване, то е в друг ден в общината. Омъжената дама не променя бащината си фамилия. И снимките за албумите се правят с месеци по-рано - те не включват сватбената церемония, нито близките на нея...
      Първата година като пристигнахме в Китай, гледах младоженци само по плажа - като най-романтично място те го избираха, за да си правят снимки за албумите. Направи ми впечатление, че изпод запретнатите бели булчински рокли често се подаваха прозаични ботуши и дънки. Като че ли момичетата са се пременили за маскен бал с взети под наем дрехи. Направих си богата колекция от снимки на непознати младоженци. Те нямаха нищо против да ги снимат и други хора, освен наетия за сесията фотограф - режисьор, който търпеливо ги нагласявше и често сам им изиграваше търсените пози прадварително. Мислех си, как ли изглежда китайската сватба...

                      двойката чака ред за снимки

        Поканиха ме на две сватби предното лято, а трета (вземането на булката) гледах и снимах пред входа, в който живея.
       Първа беше сватбата на една девойка от блока, само два дни преди празника на Маа - моята учителка по танци. Маа ме беше поканила още през юли, но датата се определя от двете майки - тъщата и свекарвата по-късно. В китайската култура от хилядолетия бракът се смята повече за фамилен въпрос, отколкото за нещо лично между двама души. Това е първата стъпка - изборът на щастлива дата въз основа на датите и часовете на раждане на младите. Четни дати и месеци са за предпочитане (впрочем и цветята в букетите трябва да са четен брой, нечетен е само за починалите - обратно на нашата традиция. То и белият цвят е траурен в Азия, но в сватбените ритуали напоследък се наблюдава известно поевропейчване - бяла рокля, шаферки...).

        Рано сутринта булката започват да я разкрасяват. Има специална церемония по сресване на косата с четири наричания. Първото сресване - да останете заедно цял живот! При второто - да има хармония във вашия брак! Трето - да си благословена с много деца и внуци! И четвърто сресване - бъди благословена с дълголетие!
        След този ритуал на невестата се поднася сладка супа с розови топки ориз като пожелание за пълен със сладости брак.
        И ето- в седем сутринта младоженецът тръгва от дома на родителите си с фойерверки и сподирен от пикап с музиканти в каросерията.

              

      Сватбената кола е украсена с живи цветя, кукли и йероглифа "двойна радост" (според китайската поговорка "щастието идва по двойки"). На входа, където живее избраницата, е залепен същият "щастлив" йероглиф и се веят весело червени панделки. Кварталът се оглася от пронизителния звук на народните инструменти и ритмичното звънтене на чинелите. Кавалкадата спира пред входа и оглушителен трясък от пиратки разпръсква злите духове и призовава съседите: "Сватба има!".

    Вземането на булката е обичай, подобен на нашия. Пак така има престорено боричкане на входа, където пътят на жениха към дома на булката е препречен и той трябва да преодолее препятствието с ... подкуп. Червеният плик с пари влиза в действие.

         следва продължение

http://poblizo.com/?p=21444

За съжаление, по неизвестни за мен причини, снимки повече не могат да се качват в моите постинги. Предлагам на читателите да разгледат целия материал с много снимки на посочения по-горе линк.
Поздрави!

                      (молба за подкрепа)

    Така наричат Чандао - град, спуснат върху едноименния остров. Окръг Чандао се намира в провинция Шандун, на север от Пънлай и включва архипелаг от 32 острова. Десет от тях са заселени (общо 52 000 жители), останалите са необитаеми. Веригата от острови е известна с красивите си плажове и живописни варовикови скали.

  качваме се с моя водач Джанбин на пътническо корабче от Пънлай

   Главният поминък тук са морските ферми, в които се отглеждат любими китайски лакомства - морски краставици (не растението, а вид скъпо мекотело с жилаво месо), морски охлюви, таралежи, миди, кафяви водорасли, дори риба. Другият отрасъл е туризмът, но отскоро. До преди три години Чандао е бил затворен за чужденци поради многобройните си военни съоръжения. Островитяните незабавно са докладвали всички външни лица на властта. Западноевропейците, откривани на острова, бързо бивали натоварвани от полицията на следващия ферибот за сушата. Островите са открити за чужденци едва от декември 2008 и заради дългата изолация са сравнително непознати за външния свят.

  остров Чандао

                                    морска гара Чандао

  крайбрежната улица


             Приятели, целият пътепис може да се прочете в poblizo.com  - той участва в конкурса "По света" - http://poblizo.com/?p=20983#more-20983

   Ще ви бъда благодарна, ако ме подкрепите с гласуване във Фейсбук, на страницата на poblizo.com   - до 29 октомври.

         Слънчева и спокойна есен от мен!

                                     
 
            

          Идеята дойде от Моника - моя холандска приятелка. Когато се завърна от Шанхай със съпруга си, между разказите за забележителностите, тя ми спомена за два феномена, които обикновено убягват на вниманието на туристите - улицата на вторите съпруги и брачния пазар. За първи път чувах за тях и Моника накратко ми обясни, че на тази улица в луксозни жилища живеели младите и красиви "втори съпруги" на богатите китайци. Те карали скъпи коли и пазарували само в бутици. Любопитството ми се разпали, но Моника не знаеше повече. Подари ми само тази снимка, която е направила на брачния пазар.
         Реших да поговоря с познати китайци, въпреки че темата можеше да е болезнена за тях, съзнавах това. Но нали е част от живота им, а аз искам да го опозная, да разбуля мистерията...
        - Защо се интересуваш от тази тема - засегна се Джанбин. - Този феномен го има и в Америка, и в някои африкански страни. "Втори съпруги" (er nai) стават бедни момичета, които са изгубили своя дух. Понякога те дори обикват своите господари. Всичко лошо изчезва в техния живот за една секунда. Животът им става вълшебна приказка...

          Хай Мън ми разказа, че когато била двадесетгодишна и работела в Нандзин, срещнала мъж, два пъти по-възрастен от нея. Той я харесал и й предложил да му стане втора съпруга, тъй като от първата нямал деца. Като военен той нямал право да се разведе и така кръгът на нещастието му се затварял. Девойката му отказала и те се разделили. Сега той живее в Пекин, навярно си е намерил втора съпруга и се радва на рожба...
         Но такива случаи са изолирани. По-често разбогателите се мъже, вече на години, не искат да се примирят с природните закони. Чрез младите си наложници - живи кукли, те демонстрират не само финансова, но и жизнена мощ и енергия... И не е само една улица в Шанхай, а цял комплекс, многоетажен, известен с наемателките си - шанхайските метреси, наричани благовидно "втори съпруги". Er nai са на върха на планината от китайската търговия със секс.
         Древната роля на конкубина има модерен вариант и днес е превърната в доходоносна кариера за някои млади китайки. Това е сделка. Богаташът иска от втората съпруга дете и да го представя в общаството така, че другите мъже да му завиждат. И двете страни имат задължението да се държат благоприлично един към друг на публични места, така че да се спечели уважението на другите хора. Това е ключът към загадката - престижът и доброто име на преуспелия - той демонстрира благосъстояние с живото си тамагочи - безправно и безсловесно като прочутата играчка... До неотдавна съпругата сама е избирала наложници за богатия си съпруг, сега е "избавена" от това унизително задължение...
        
                    Шанхай


                                           

  
              Коравосърдечен и непрощаващ бизнес. Много от тези  носещи Гучи и каращи беемвета момичета биват изоставяни когато стигнат 30-те и това се знае предварително. Уговаря се един от двата вида договори - краткосрочен или дългосрочен, никога безсрочен... Забранени от закона, но на практика на показ, едновременно им се възхищават и ги осъждат, както конкубините винаги са били. Част от тях са дъщери на селяни, други са студентки, които се издържат по този начин.
            Начинът им на живот е отражение на възможностите на господаря. Напълно безпомощни в мига, в който той изгуби интерес към тях, остават на улицата без пукнат грош. Той пък си избира друга.
           В специален сайт в интернет може да се прочете лозунгът: "Вторите съпруги са хора и имат своите човешки права" Адвокат предлага услугите си на тези жени, но те рядко се оплакват. Използвани и потискани от властните си любовници, те приемат това за нещо нормално, за част от традициите... Както очевидно го приемат и първите, законни съпруги.

         Тъй като потомството е много важно в китайската култура, Китай практикува полигамия в продължение на хиляди години. В миналото императорите са имали стотици до хиляди наложници. Една китайка ме попита как така в Европа един цар има само една царица, нали властта е в неговите раце. Китайците винаги са свързвали богатството и властта с многоженството.
         Законът "едно семейство - едно дете" е въведен през 1980 от Дън Сяопин като средство за намаляване на бедността. Богаташите винаги са заобикаляли закона - това е един от начините.

           Ако в САЩ и в Европа любовницата се пази в тайна от законната съпруга и от обществото и ако Мария - Тереза Австрийска е била забранила на жените с древни професии да се разхождат на публични места редом до почтените дами, то тук в Азия е точно обратното. Семейните жени доскоро не са имали достъп до външния свят и неговия блясък, наказани да не прекрачват прага на дома си до живот. Техните съпрузи са се забавлявали открито по ресторанти и театри с мин дзи, или момичетата на цветята в Китай или с гейшите в Япония.  "... хукнах надолу по улицата край Ширакава, но дори там бе пълно със забързани мъже и гейши, чиито живот бе пълен с цели".  Пред театър  "Минамидза"  "тълпи от хора се изкачваха по стълбите и се вливаха в сградата. Сред мъжете в тъмни европейски костюми или кимона се отличаваха няколко гейши в ярки одеяния" - Артър Голдън - "Мемоарите на една гейша". Никъде не се споменават съпругите на тези мъже - светските развлечения не са за тях.  Та не може да не са останали  следи от старите азиатски представи за ролята на мъжа и жената в обществото. Друг свят, друга подредба на ценностите...

             И към края - няколко думи за шанхайския брачен пазар - анахронизъм или актуална действителност... В събота и неделя между 12 и 15 часа можете да го откриете в Народния парк, около Порта 5, срещу театъра. Родители - с или дори без съгласието на техните деца, организират срещи и уговарят брачен партньор за наследниците си. Местният сватовник г-н Фу казва: "Въпреки че за момичетата от Шанхай не е трудно да си намерят съпруг, все още имам много имена в моите списъци".

             
          Такива пазари има и в други големи градове - например в Янтай родители се събират два пъти в месеца.
          Бракът в Китай винаги е бил работа на родителите. Един баща държи снимка на дъщеря си и говори на струпалата се около него малка група: "Дъщеря ми следва в австралийски университет. Дошъл съм да й намеря съпруг".
          На първата снимка се вижда как родители преписват данни от списъци на кандидат женихи - ръст, тегло, образование, професия и заплата.
         Само след десет години тук ще има 24 милиона неженени мъже, които не могат да си намерят съпруги. И сега в някои гранични с Виетнам райони се внасят нелегално виетнамки за съпруги...

          С присъщия си оптимизъм Сун внесе "светлинка" в обсъжданата иначе мрачна според мен тема:  "Er nai? Да, знам, има ги много и в Хай Джинюан (нашият квартал е луксозен, но не знаех, че се ползва с такава слава) - засмя се тя. - Даже познавам лично една. Родителите им не се гневят, че са избрали такъв път, защото дъщерите им разполагат с много пари и им помагат. А и ако момичетата са умни, могат да спестят пари и да се омъжат за някое хубаво момче... Да, и за брачния пазар знам - там едни родители представят децата си на други родители в търсене на подходяща партия. Младите са много заети с работа и нямат време за запознанства и срещи."

        "- И животът им става вълшебна приказка" - каза замислено Джанбин. Дали...


                                                                 

                               нещо европейско, даже балканско

    Мъжката част от компанията вече нямаше търпение да опита прочутите китайски вина в Музея на виното. Отидохме пеша до там, не беше далеч. Строгата сива сграда ни респектира с надпис: "Музей за култура на виното Чангиу". Билетът е петдесет юана (десет лева) с включена дегустация.

           Музея на виното

   В просторния двор никакви веселяшки изпълнения - спретнато шадраванче със скулптура в средата, стена с традиционни каменни релефи, стара сграда, където френски майстори винари са обучавали китайските си колеги...

                  гледка от двора на музея

            и бонзаят е в буре...

         Единственият експонат, който загатва за несериозния характер на прочутата напитка, е самоделен музикален инструмент от винени бутилки, окачени на рамка, по които може да се свири с помощта на метална лъжица...

         "музикалният инструмент"

     Ето я статуята на главния виновник виното да се настани завинаги в живота на китайците. Джан Бъши е роден в провинция Гуандон. Високообразованият китайски емигрант е основател на първата в страната винарска изба, наречена "Янтайска винарска изба Чангиу" през 1892.

              Джан Бъши

      Голямата изба Чангиу е започната през 1894 и е завършена за единадесет години. Тя е дълбока седем метра. Естествената й температура е много добра за виното и брендита. Повече от хиляда бъчви са разположени на площ от 2 666 кв. метра и това е най-голямата изба в Азия.

    Влизаме в огромно фоайе, вдясно - бар с отбрани питиета, след който започват залите - снимки на пионерите във винопроизводството, стари етикети за вино, преси и всякакви съоръжения и реликви. И навсякъде въздухът е пропит с характерната винена миризма. Как иначе - в царството на виното сме. Скулптури от бронз и макети  онагледяват целия производствен процес - от брането на грозде до бутилирането на еликсира.

           фоайето

                  първа зала - снимането забранено...

       Слязохме в избата и докато снимаме всички размери бъчви, стигнахме до мястото за дегустация. Откъснаха ни част от билетите, срещу което получихме по един пръст бяло и червено вино. Както очаквахме, червеното беше по-добро от бялото, но не и по-добро от нашето.

    За края на обиколката е запазена атракцията - трите най-големи и най-стари дъбови бъчви в Азия - бъчвите кралски размер. Те са изработени в зората на компанията Чангиу и всяка има обем от петнадесет тона. Съвсем заслужено са покрити с дълги червени панделки, които подчертават достойнството им...

            "кралска" бъчва

      На втория етаж са наградите на винарската изба, старинни винени чаши, сувенири и отново - скулптури за онагледяване на тайнството "правене на вино", включително белене на кората на корков дъб. Тук се и проследява историята на виното от Библията до наши дни.

                как се бели корков дъб

          Последва закъснял обяд и пазаруване в един от най-големите централни магазини, който по съдържание прилича на нашенски селски смесен магазин, а по площ - на малък квартал.

            пред магазина пържат закуски на открито

    Поемаме обратно към Пънлай - от двете страни на пътя гледаме непознати реки и винарни, построени в стила на френски замъци. Понякога ей така, насред полето, изниква сред нищото стройна група високи блокове. И отново - поле... Обясниха ни, че на това място е било село, къщите са съборени и хората - настанени в новите блокове, и те да разберат от удобствата на градския живот. Обикновено някаква компания построява и фабрика наблизо, така поминъкът е осигурен.

     "Димящата кула" остава далеч зад нас, но често и с удоволствие ще се връщаме там.

       С тази екзотична легенда в мислите продължаваме към Янтай - обикновен китайски седеммилионен град. Дълго се пътува от предградията към центъра, но по улиците не се чувства пренаселеност. Времето - типично пролетно, народът наизлязъл радостен на въздух. Джанбин си беше приготвил по моя молба лист с адресите на някои музеи. Той е от Хубей - Южен Китай - и този край също му е непознат.
    Първо ни заведе в Културния център - огромна сграда, китайците си падат по мега сгради, улици и градски пространства. Подобно на нашите културни домове и читалища, и тук деца и възрастни могат да се посветят на любими изкуства - пеене, танци, калиграфия, китайско рисуване, европейска живопис, народни и класически инструменти.

                   

           пред културния дом

                             един от най-хубавите акварели в изложбената зала към дома

        древна музикантка

       Янтай е разположен на брега на морето Бохай в североизточната китайска провинция Шандун. Името му означава "димяща кула" и идва от наблюдателните кули, построени на връх Чи през 1398 - при царуването на император Хонгу, основателя на династията Мин. От кулите стражите са сигнализирали с дим за нашествието на японски пирати.
     Регионът на Янтай някога е бил феодално царство на име Лай до периода "Войни между царствата", траял от 475 г.пр. Хр. до 221 г.пр.Хр., когато е наречено царство Ци.
     Едва през 1861 Янтай отваря пристанището си за търговия със света. Седемнадесет нации, включително британската, откриват посолства в града. Последователно той е бил във владение на британци, германци и японци. Днес е вторият индустриален град в провинция Шандун след Чиндао. Областта е известна с производството на череши (дори и през зимата зреят в оранжерии) и на ябълки (местните хора вярват, че тук растат най-хубавите ябълки в света).

    След като се насладихме на традиционни китайски акварели в Културния дом, Джанбин ни поведе към Музея за стара култура с храм на морската богиня Мазу - закрилницата на моряците и рибарите. Изложени са литографии и акварели на стари майстори, а отстрани са строени древни китайски оръжия.

         Музеят за стара култура

                  подпокривното пространство

       оръжията са от дясната страна на олтара в храма на Мазу

      След храма отсреща се изправя Централната порта, излязла от приказките. Украсата е изящна дърворезба с мотиви и сцени от старата китайска история и фолклор. Всичко е изработено с много любов и талант.

             

       Чудната порта на времето ни открива гледкакъм друга част от традиционната градина, в дъното на която неочаквано се издига оперна сцена от дърво. И тя има своята история и премеждия - измайсторена е във Фуджиан и е претърпяла корабокрушение по време на транспортирането си. В Янтай я поправят и монтират в градината пред храма на морската богиня. На нея са се играели представления на Пекинската опера в чест на Мазу. 

             оперната сцена

   Култът към тази богиня е започнал през династията Мин, когато множество храмове в нейна чест са издигнати в цял Китай. Мазу има силно влияние в източноазиатската морска култура.

             интересен контраст

        Джанбин обича да позира - тук е на сцената

     На излизане вниманието ни привлече голям надпис "Клиника по пластична хирургия".

          клиниката

    Извечната човешка жажда за младост и красота и тук е намерила израз във вярата във вълшебната пръчица. С надежда да си подари преобразяване в красавица, пристъпи прага китайка на средна възраст. Западната мода бързо намира одобрение тук. По-късно в Чиндао видяхме огромни ракламни пана за такива "преобразителни" центрове. При нас вмешателството в човешката външност е някак по-дискретно, дори тайно, не се афишира така агресивно. Но - тук е Китай...

         следва

              
                                   РАЗХОДКА ДО ЯНТАЙ

          Тръгваме за Янтай с едно приятелско българско семейство и с нашия китайски приятел Джанбин навръх китайския традиционен празник Чинмин или както го наричат още  Чист светъл празник, както и Ден за почистване на гробовете. По нашему Задушница, но една доста по-различна Задушница. Чества се на 104-я ден след зимното слънцестоене. Конфуций е синтезирал значението на празника с няколко думи: "Какво не може да няма човек? Предци."

           Денят е една възможност за китайците да си спомнят за своите предци и да ги почетат на местата им за вечен покой. Млади и стари разговарят с душите на починалите си близки, уверяват ги колко им липсват, спомнят си миналото с тях, разказват им за промените в живота си, мечтаят за по-добро бъдеще. Почистват гробовете и оставят цветя, храна, чай и вино. Палят хартиени пари на гроба, за да не са бедни покойниците в отвъдното (тези книжни пари са копия на истинските и се купуват от магазина).

        улица в Янтай

           Минахме с таксито и покрай гробища, пред които бяха паркирани много коли. Някои хора носеха върбови клонки, които ще оставят на гробовете или ще закачат по-късно на портите си. Те вярват, че клонките на върбата ще държат заключен духа на дявола, който броди на този ден.
          Празникът не е само тъжен - пословична е несломимата жизнерадост на китаеца - семействата излизат сред пролетната природа, навестяват роднини, често ще видите в небето да се реят хвърчила във форма на животни или маски на герои от Пекинската опера.
          Чинмин заема неизменно своето място в китайската култура в продължение на 2500 години. Прекъснат е само веднъж - през 1949 г.,  когато комунистическата партия го е забранила. Но през 2008 неговото честване е възобновено като официален празник в Китай.
         Като всяка китайска традиция, и тази почива на легенда. Чинмин произлиза от деня  Ханши (Ден само със студена храна), посветен на Джие Дзитуи, починал през 636 г.пр.Хр. Той е бил верен служител от свитата на дук Уен от град Джин, преди още той да стане дук. На деветнадесетата година от заточението на Уен те останали за дълго без храна. Неочаквано Джие сварил супа от месо за Уен. Заточеникът много се зарадвал, но се и зачудил как слугата му се е сдобил със супата. Оказало се, че Джие е отрязал парче от бедрото си, за да сготви супата! Господарят бил толкова трогнат, че обещал да го възнагради един ден. Но Джие не бил човек, който търси отплата. Той просто искал да помогне на Уен да се завърне в Джин като дук. Когато това се случило, верният и добър човек напуснал службата и се скрил от погледа на дука. Уен възнаградил хората, които му помогнали през десетилетията. Но по някаква причина забравил  за Джие, който се бил преместил да живее в гората със своята майка. Дукът отишъл в гората, но не могъл да намери помощника си. Тогава наредил да запалят гората, за да излезе от нея Джие. Но не станало така - преданият човек загинал в пламъците. Разкаян, Уен заповядал три дни да не се пали огън впамет на Джие. И днес окръгът, където той е загинал, се нарича Джиесиу (мястото, където Джие почива в мир), а денят е "само със студена храна".

        следва

               "Момиче" - м.б./пл., 32/72 см


                                 ПОКАНА  ЗА  ИЗЛОЖБА

     Здравейте, приятели!  Отново ви каня на живописна изложба - този път в София.
               "Полет " на Емилия Бояджиева.
Откриването е на 24 юни от 18,30 часа в Националния арт център "Форум" - на ул. "Джордж Вашингтон" 24. Денят е хубав - Еньовден, надявам се и изложбата да е успешна.

  Представянето ще е по-пълно и богато от всякога - Еми ще изложи най-новите си колекции - "Светлина от Изтока" - емоции, породени от впечатленията й от Китай, "Балет" и поредица от пейзажи. Картините заемат четири зали в Центъра. Изложбата продължава до 5 август.

                                              Очакваме ви!

П.П. На откриването дойдоха да поздравят художничката и представители на китайското посолство - г-жа Джан Джонгхуа - съветник по културните въпроси и г-н Лю Кун - аташе по културните въпроси, както и председателят на СБХ г-н Любен Генов.

                                                          отляво надясно:
 Джан Джонхуа, Емилия Бояджиева и Ваня Атанасова (галерист)

                      

                                                 

  СЛЕД ИЗЛОЖБАТА

 Както обещах, разказвам как мина изложбата. За наша радост, при голям интерес.
Еми получи предложения от галерии и в други градове да я покаже и там.
Тези дни тя заминава на международен пленер в Румъния.
  А аз ще пробвам да кача някои снимки от изложбата - откриването и картини.

                  посрещане на гостите

                                       тук Еми е с баща си пред централния триптих "Китай"

  галеристката Ваня Маркова представя творчеството на Еми

                                                      демонстрация на чаена церемония

       "Чаена церемония" ІІ - м.б./пл., 70/92 см

                           "Чаена церемония"ІІІ - м.б./пл., 75/60 см

                Тук снимките са любителски, по-добри могат да се видят в сайта на Еми:
www.emilia-gallery.hit.bg

   

                     ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС

    Приятели, заповядайте на откриването на Осмата самостоятелна изложба на дъщеря ми Емилия Бояджиева "Светлина от Изтока"! Началото е на 12 май, от 18,30 часа в галерия "Арт Маркони" - Варна, ул. "Охрид" 22.

                          

   Преди две години Еми ни гостува в Китай за един месец, страната я очарова и от тогава се посвети на тази изложба. Сега тя ще представи двадесет платна - маслена живопис и смесена техника, вдъхновени от китайската култура и дух.

         Изложбата продължава до 30 май 2011. Ще ви очакваме!

      Сайтът на Еми е: www.emilia-gallery.hit.bg

           Исках да ви поздравя с тези думи в деня на празника, но пукотевицата беше толкова оглушителна, че не чувах мислите си, камо ли да седна да пиша... Днес вече е по-спокойно и мога да ви разкажа как го отбелязахме с моята приятелка Сун.

       Празникът на фенерите е съществувал вече при династията Хан (206г.пр.Хр. - 220 г. сл.Хр.), а при династията Тан се е разпространил в целия тогавашен Китай. Днес е обичано събитие и в Индонезия, Малайзия, Сингапур и Виетнам. Датата му е променлива, но винаги е на петнадесетия ден от първия месец по лунния календар - с него завършват традиционните двуседмични новогодишни празненства. Тази година се падна на 17 февруари. На следващия ден започна Голямото преселение - милиони китайци тръгнаха от родните си места към големите градове, в които работят...

     Сун ми се обади предния ден и ме покани да се разходим до увеселителния парк Хепиленд в края на града, където единствено могат да се видят част от празничните моменти. Пънлай е малък град в североизточен Китай и тук не може да наблюдавате по улиците артистичните изпълнения, познати ни от телевизията - танци на лъвове и дракони, шествия с фенери и други подобни... Хепиленд е построен от кореец, но, разбира се, тук не се пропуска никой китайски празник, така беше и сега. Още щом слязохме от осмицата, бодра китайска музика ни посрещна. От самия вход над нас се люшна море от червени фенери, подухвани от мразовития вятър -  гледката е феерична. Отдалеч приличат на алени балони, подхванати от въздушната река и на цветни пъпки малко преди да се разпукнат...

                      

                                        вечната битка между тигъра и дракона

                кукли в национални носии на сцената

                       рибите са символ на богатството

                           петелът е едно от 12-те животни на Буда. Около елхата са подредени и 12-те, всеки може да се снима до "своето" животно - според годината, в която е роден

част от декорацията на парка

                           вдясно - пързалка за шейни

         оръдие за изкуствен сняг пред пързалката

                Опасни атракциони и много пътеки, които отвеждат до различни зони в парка - Долината на приказките със скулптури на приказни герои, старинно корейско село с макети на къщи и дворове, зоопарк, закусвални, голям корейски магазин за сувенири... Еклектиката при съчетаването на двете култури не дразни, по-скоро е любопитна...

                               бронзови фигури в корейското село в Хепиленд

                                       корейска къща

           Сун... и мечката

                          по пътеката в Долината на приказките

                           Алиса в страната ... Китай

        Свирепият студ не ни позволи да се качим на нито една въртележка, но хората вървяха с щастливи лица и като че ли не го забелязваха. Вероятно самовнушението, че Пролетта е настъпила на трети февруари заедно с Новата година, действа... Свърнахме по Алеята на желанията. Отстрани на дълги въжета бяха окачени стотици листове с отпечатани гатанки, за позналите имаше награди.

                             

       Гатанките са един от елементите на зимния (според китайците - пролетния! - тук не можахме да се разберем...) празник, те съдържат послания за щастие, семейно събиране, успех и любов. Който пазнае отговора, може да си пожелае нещо под червените фенери и то ще се сбъдне.

                

         Сун се зачете внимателно в опит да отгатне някои, но не можа и тъжно каза: "Много са трудни, не можем да си пожелаем да сме щастливи..." Ще бъдем щастливи, Сун, хората с добри помисли трябва да бъдат щастливи!

          Акцентът на празника са, разбира се, фенерите - преобладаващо червени, но могат да бъдат и в други цветове, а също и в различни форми - например на цветя и животни, изработени с майсторство и изобретателност. Правят се буквално от всичко - дърво, хартия, плат, цветно стъкло, дори нефрит, а днес вече - и от пластмаса. Някога върху тях са изписвали гатанките, сега се украсяват с образи на герои от китайския фолклор.

          "Да се прибираме, преди да са започнали гърмежите - предложи благоразумно Сун. - А и трябва да приготвям празничните танюан (варени топчета от лепкав ориз със сладка плънка)". Докато пътувахме обратно към центъра, най-нетърпеливите започнаха да изпробват бойното снаряжение, с което се опитваха здравата да наплашат злите духове и всякакви тъмни сили. Как - с пиратки и фойерверки - любимо китайско занимание не само по празници. Наближавах към къщи, когато канонадата стана вече неспирна - от всички страни свистене на куршуми и шрапнели, от време на време изтежко се обаждат оръдията. Цялата "артилерия" е на крак! Илюзията е пълна - на бойното поле съм. Трябва да се чества шумно и весело, за да ви срещне щастието през новата година.

          Има различни легенди за възникването на празника. Една от тях свързва появата му с будизма. През управлението на династията Хан, когато новата религия все още не била популярна сред народа, будистки монаси решили да почетат божеството на петнадесетия ден от първия лунарен месец, който ден е и първият от навата година с пълнолуние. Монасите запалили в храмовете червени фенери. Императорът, който се стремял да наложи новото учение, харесал идеята и издал указ всички да занесат фенери в храмовете като почит към Буда. Освен това хората трябвало да окачат светещ фенер и пред домовете си през нощта, което постепенно се превърнало в традиция и масов празник.
        На мен повече ми харесва друга легенда - за красивата девойка Юан Сяо. Откакто постъпила на работа в дворцовата кухня, тя не била виждала родителите си и това много й тежало. Като не можела да покаже синовната си признателност, тя решила да сложи край на живота си, скачайки от високата стена около палата. В това време от там минал императорският съветник и чул плача й. Убедил я да слезе от стената и, трогнат от синовната й обич, обещал да й помогне да вижда семейството си поне веднъж в годината.
      На другия ден той се преоблякъл като гадател и застанал зад една сергия на пазара. Мнозина идвали при него с молба да им разкрие бъдещето, тъй като го познавали като мъдър човек. На всички обаче той казвал едно и също - че на петнадесетия ден от първия месец столицата ще бъде опожарена. Хората изпаднали в паника и помолили съветника за помощ. Отговорът бил: "На тринадесетия ден Богът на огъня ще изпрати една фея, облечена в червено, на черен кон, да подпали града. Ако я видите, молете я за милост".
       В уречения ден Юан Сяо, облечена в червено и яхнала черен кон, се появила по улиците на столицата. Хората започнали да я молят да не опожарява града, а тя отвръщала: "Изпрати ме Богът на огъня да подпаля столицата ви на петнадесетия ден. Ако искате да се спасите, нека императорът ви намери изход!"
       Хората отишли при владетеля, а той се обърнал към съветника си. Ето и съвета: "Богът на огъня обича да яде танюан (сладки пелмени). Прислужницата ви Юан Сяо ги прави превъзходно, така че нека на петнадесетия ден Ваше величество почете бога с тях. Наредете също във всяка къща да се приготвят такива сладки, да се окачи червен фенер и всички да пускат фойерверки, така че да заблудим Бога на огъня и да избегнем гибелта."
        Така и станало. Юан Сяо също направила голям червен фенер, върху който изписала името си и излязла сред тълпата. Така сторили и нейните родители и семейството най-сетне се събрало. Настъпило утро, столицата останала цяла, а императорът издал указ всяка година на този ден хората да изпълняват същия ритуал. В чест на добрата девойка хората нарекли празника Юан Сяо. Тогава възникнал и обичаят да се изписват гатанки върху фенерите.

            Вечерта приятели ни донесоха да опитаме от оризовите пелмени. На мен повече ми допада лунният сладкиш по време на празника "Средата на есента"...