Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
за нещата от живота
Автор: natali60 Категория: Изкуство
Прочетен: 605757 Постинги: 147 Коментари: 1121
Постинги в блога
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>

                                               ПРЕЗИДЕНТСТВОТО

    "Няма смесване на култури в Нандзин, както е в други метрополиси в света. Културата е една - китайска." - мислех си допреди да видя Президентския дворец. Той е построен до реставрираната правителствена сграда от времето на династията Цин, просъществувала повече от шестотин години. В музейния комплекс в съседство се издигат постройки в китайски и в западен стил - всяка със своя идентичност и историческо значение.. Той се състои от три части - сградите на бившето националистическо управление и на президентското правителство са в центъра; на запад са разположени канцеларията на временния президент Сун Ятсен, Секретариатът, Западната градина и Щабът на главното командване, а на изток - Мемориалният храм Тао и Лин и изложбата на културни реликви и документи от резиденцията на Лиандзианския вицекрал. Живописен парк в традиционен китайски стил отморява погледа сред всички тези строги и тържествени постройки. Днес комплексът е отворен за света като Нандзински музей на китайската нова история.

                            image
                 кулите близнаци са срещу Президентството

    Солидната крепостна порта в западен стил е построена на мястото на древната след формирането на националистическото правителство през 1929 г.

                           image

                                                    image

      Трите арки се затварят с железни решетъчни врати, внесени от Франция. Каменните лъвове - пазители от двете й страни са свидетели на много важни събития от китайската история.

                    image

       Влизаме в просторен двор, в дъното на който порта с висок праг в познатия ни вече стил ни отвежда из тайните лабиринти на властта. През династията Мин това място на два пъти е било дом на палати на благородници, а по време на Цин династията тук е била канцеларията на вицекраля на Лиандзиан. Властниците от различни епохи са си харесали това убежище и то е претърпяло множество метаморфози през вековете.
     Китайците обичат да онагледяват с картини и скулптури важните моменти от своето минало. Така и чужденците добиват представа за мистериозните личности, стояли начело на страната.

                                image  Хон Сиуцуан

        Тръгваме от 1853 г., когато тайпинските селски революционни сили, водени от Хон Сиуцуан (китайският Ивайло), окупират Нандзин (тогава Тиандзин) и установяват режима, наречен Кралството на Небесния мир. Дворецът е разширен и превърнат в палат за Хон - Палатът на Небесния крал. Историческите документи говорят, че той се е усамотявал в палата, рядко е излизал навън и е прекарвал много време в писане, рисуване и калиграфия. Това са подобаващи занимания за истинския мъж - според конфуцианския идеал мъжът трябва да е философ и поет преди всичко, за спорт и физическа сила не се споменава...

                         image  кралската канцелария

            image  монети от Тайпинското Небесно кралство

                            image  кабинетът на краля

                                            image  тронната зала

         image  жеравите са символ на дълголетие


                От този стар  кладенец са черпили питейна вода за хората, обитавали кралската резиденция по време на Тайпинското Небесно кралство. Това ми напомни, че питейната вода и днес е проблем за Китай. Водата от водопровода не се пие - и в домовете, и в учрежденията се ползва бутилирана вода от апарати.

                          image  старият кладенец

        
              През 1864 г. войската на император Цин си възвръща Нандзин. Главнокомандващият Джън Гуофан наредил повечето от дворцовите сгради да бъдат срутени до основи и на тяхно място били издигнати нови - канцеларията на генерал - губернатора в съответствие с правителствения протокол.
            След революцията Синхай от 1911 г. Сун Ятсен полага клетва в Двореца като временен президент на република Китай, това е първият републикански режим в страната. Скоро Китай навлиза във военна диктатура и дворцовият комплекс официално не се използва до 1927 г., когато Северният поход на Куоминтан (КМТ - най-страта политическа партия в страната, основана от д-р Сун Ятсен превзема Нандзин и превръща Двореца в Щаб на националистическото правителство.

                             image  восъчни фигури на Сун Ятсен и негови сподвижници. Моментът на клетвата на д-р Сун като временен президент

                               image  макет на революционери, които атакуват Двореца на династията Цин във въстанието Гуанджоу през април 1911 г.

                      image  Президентството, където д-р Сун е положил клетва

                 Преди японците да окупират Нандзин през Втората китайско - японска война (1937 - 1945)  председателят на националистическото правителство Чан Кайши отвежда министрите в Чончин и сградата е превзета от Уан Дзинуей, който сътрудничи на японците. След японското отстъпление през 1945 Чан Кайши се връща у дома (той е родом от Нандзин).

                            image  Чан Кайши

            image  канцеларията на националистическото правителство

                                   image Портата на китайския еднорог

                  Наричали са я Портата на китайския еднорог, защото от двете й страни е стоял по един каменен еднорог. Червената порта обикновено е била затворена и се е отваряла само за да мине Чан Кайши. Останалите хора са влизали през страничните врати. Така се подчертавало достойнството на президента. Лидерът открай време, та и досега, е заемал много по-почетно място в живота на хората в сравнение с европейските страни, отношението към него е подчертано раболепно...
                "Родина, родители, закон, добро сърце и любов" - това е, в което вярва китаецът и което беше написано на плакат в приемната на президента.

              Конституцията на република Китай е приета през 1947 и щабът на националистическото правителство е преименуван в канцелария на президента.
              Към края на Китайската гражданска война (1949) комунистическите сили превземат Нандзин и Народноосвободителната армия го "освобождава".

                        image ръководителите на Народноосвободителната армия в Двореца

                     Правителството на Чан Кайши забягва в Тайван и Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република със столица Пекин. През 1980 г. Дворецът е превърнат в музей.

                Това е кратката, но бурна история на Президентството, зад чиито стени през вековете са решавани съдбите на милиони хора. Вниманието към различните управници е еднакво подчертано и толерантно, никой не е потънал в сянка само защото е бил враг на сегашната власт.

               След сериозния и агресивен свят на политиката навлизаме във вековната Западна градина. Несравнимо е удоволствието и чувството на умиротворение от разходката в китайската традиционна градина. Тези живописни творения с древна история целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките и вечната божествена хармония на природата. Скали, вода, мостчета, кръгли арки в градинските стени и павилиони са сред най-популярните елементи на класическата градина на висшата образована класа.

                               image

                                            image

           Тук духът си почива... Край водното огледало решат косите си плачещите върби, олицетворяващи животворното начало ян; зад тях са пръснати в привиден безпорядък тополи, магнолии, бамбук, сливи, праскови и още непознати дървета и храсти. Цветовете на флората са сдържани, вниманието е привлечено преди всичко от формата на растенията и играта на светлината и сенките.

                   image  каменният кораб е готов да отплава

                        image красив контраст

                                image и камъкът има душа

                Камъкът е специално подбран и се издига така, че човек да може да му се наслаждава от всички страни. Той е миниатюрно изображение на природата и е широко почитан от древни времена. Камъкът не може да изкаже емоция като поемата, нито да изрази идея като картината. Но мисълта, чувството, дори мечтата могат да се открият в камъните, потънали в покой и мълчание. Съзерцавайки ги, вие ще развиете ума си и ще моделирате темперамента си. Можете да им се възхищавате и да ги събирате като творби на изкуството. Те могат да ви носят непрекъснато огромна радост и да ви помогнат да осъзнаете истинския смисъл на живота. Китайците мислят така и в новото строителство задължително се предвиждат  и камъни за украса - един голям като скала или група по-малки по алеите между блоковете.
              Творческата интуиция и възвишеното поетично мислене са задължителни качества на човека, който формя градината - място за отмора, за изучаване на поезия, за романтични преживявания - духът на Китай.

          Като столица на десет династии Нандзин е на първо място на Югоизток със съчетанието на градски мащаби, стара култура, елегантност и героична история. Излизаме неохотно от това вълшебство и се отправяме към летището. Следващият ни полет е за Сиан - Осмото чудо на света!

                                        image  летището на Нандзин


                И този пътепис участва в конкурс на poblizo.com Ако ви е харесал, можете да гласувате за него от Фейсбук. Благодаря ви!
Категория: Изкуство
Прочетен: 3634 Коментари: 14 Гласове: 17
Последна промяна: 09.02.2011 06:02

        ЮЕДЗИАН - НОВА КУЛА НА ШЕСТОТИН ГОДИНИ

   Градската стена от времето на династията Мин се е изтегнала около Лъвския хълм, висок 78 метра. В 52 - метровата кула на върха му са изложени реликви от онова време и други - в памет на Джън Хъ - първият китайски мореплавател.

               image  гледка към градската стена
    image наблюдателницата над градската порта

    През 1360 г. Лъвският хълм е бил място на битка, която е проправила пътя на династията Мин.

          image шлем, намерен на мястото на битката

   Мощта на 80 -хилядната армия под командването на бъдещия император Джу Юанджан е надделяла над 400 - хилядната армия на Чън Иоулиан. Няколко години по-късно, през 1374 г. Джу Юанджан (император Хону) решава да построи кулата Юедзиан. Той е съчинил поема за нея и е наредил много студенти да пишат по тази тема. За беда строителството й скоро било прекратено за неопределено време и кулата е съществувала само на хартия повече от шестотин години. Строежът й започва отново през 1999 г. и е приключил за две години. Днес тя е един от най-важните обекти от националната база за патриотично възпитание със своя забележителен стил от Мин династията и класическа императорска направа.

                 image кулата Юедзиан

    Докато изкачваме стълбите към кулата, ей такива усмихнати лъвчета - всяко различно - ни придружават от двете страни. Те са духове - пазители на старината.

              image мраморно лъвче - пазител

     По ръба на стрехите се виждат фигурките на деветте превъплъщения на дракона, който пък е символ на императора. Точно под покрива блести орнаментна украса, изрисувана с познатата вече техника "златна диря".

                            image

         image  по пътя към върха

     Ръката на времето ни носи нагоре към върха, откъдето гледката към Реката е най-хубава. Сводестият мост на снимката е първият мост, прехвърлил Дългата река, сега призрачно изплувал от мъглата...

                       image  първият мост над Яндзъ

    Отминаваме приятелките, позиращи за снимка и множество още туристи. Потокът от хора е непрекъснат.

                image

     На входа на кулата спираме, омагьосани от украсената с източен вкус фасада - кралско синьо, благородно червено и над всичко - споменатата "златна диря". Прекрачваме високия праг, потъваме в отдавна отминалия, но незабравен азиатски свят, когато слънцето е отмервало времето и дълго съзерцаваме богатството и мистиката на вътрешната декорация.image

                 image  императорски трон и стела с надписи на стената

   image  интериор

    Императорските портрети крият зад строгите погледи разкази  за кървави баталии и за нажежени страсти под източната маска на спокойствието.

             image

     На втория етаж радва окото изложба на съвременно и традиционно китайско изкуство - акварели и калиграфия; загадъчно се усмихват изрисуваните речни камъчета - яйца.

     Специална зала е посветена на Джън Хъ - първият китайски мореплавател, изследовател, дипломат и флотски адмирал. Така както ние учим имената на европейските мореплаватели и техните открития, така и за китайците  е славно името на техния откривател, първи стигнал до бреговете на Африка и направил я позната за азиатския свят. Джън Хъ е имал голямо количество от огромни кораби - много по-големи от всеки дървен кораб в историята. Те са строени в Лондзианската корабостроителница на юг от Лъвския хълм и са плавали по Яндзъ и в морето направо от там. Адмиралът е командвал флотилия от 62 големи и двеста  по-малки кораба. С нея той е направил седем експедиции в Индийския океан, наричан от китайците Западния океан от 1405 до 1433 г. - по-рано от Магелан и Колумб. В чест на тези пътувания император Джу Дъ е наредил да се построи храмът Дзинхай и двореца Тианфей в западната част на Лъвския хълм. В последните си години Джън Хъ е живял в този дворец и е отглеждал разнообразни редки растения, които е донесъл от чужбина.

           image

   Спираме пред макета на неговия кораб, който е бил дълъг 138 метра и широк 56 метра, с девет мачти и дванадесет платна. Той е бил най-добрият в своя клас в историята на корабостроенето по онова време, твърдят китайците. И днес платноходът е с впечатляващи размери и може спокойно да се конкурира със съвременните кораби - това е и експертното мнение на съпруга ми, специалист в този бранш.

   Всичко е относително, както отдавна е установено. Докато нашите прадеди в Европа са се наричали с гордост и с право Стария свят и са търсили Новия свят през океана, далеч на Изток други хора са се наричали с гордост, а и с право Стар свят и са търсили нас, европейците като Новия за тях свят...
  Умили ни трогателното "откритие", гравирано върху метална табелка до макета: "Много императори са знаели, че "водата може да носи кораба, а също и да го преобърне". Следователно "Корабът е носен от водата" тогава се е смятало за извод, от който корабоплаването става лесно и гладко. Второ, това е знак, че корабът не може да плава без вода".
   Законът на Архимед, открит около 250 г.пр.Хр. е нямало как да достигне до тези далечни земи. Китай винаги е вървял по свой път на развитие - разцвет са получили философията, поезията и военните науки, а корабостроенето е трябвало да чака още дълго...

                    image

    Ето как е бил строен корабът на Джън Хъ - фреската е част от порцелановия стенопис, висок тринадесет и широк осем метра. Направен е в Дзиндъджън - град, известен с изящния си порцелан, а са го изрисували художници от Нандзинския университет по изкуствата - в прослава на делото на великия мореплавател. Заема една от стените в централната зала. Цветовете са нежни, меки и някак приказни, излъчват светлина, въздействието му е магнетично.

         image целият порцеланов стенопис

   Светът е създаден от Бог, всичко останало - от китайците... Във всяка шега има известна истина, мисля си, докато разглеждам щанда със сувенири, представящи хакрактерни елементи от китайската култура. Купуваме си няколко изписани ветрила и тръгваме обратно. Слизаме по стълбите - отвисоко градът е скрит зад воала на мъглата, но и така се усеща могъщото му дихание. Постепенно уличният шум ни поглъща и ни връща в реалността, а тя ни напомня, че сме пропуснали обяда...
    Не се престрашихме да опитаме прехвалената нандзинска супа от кръв (малко вампирско ни се видя) - не ни стигна до там приключенският дух. За момента ни се отщя китайска кухня и заложихме на баналната пица - нещо познато за нас, за местните хора  - твърде екзотично все още. Скромно помолихме шофьора на таксито да ни закара до някоя пицария, а той ни погледна преценяващо и, кой знае защо, реши, че за нас е достоен само Шератон! След малко седяхме вече в един от луксозните ресторанти на нандзинския Шератон на по пица и чаша вино...
   А утре ни чака Президентският дворец!

            следва трета част


Категория: Изкуство
Прочетен: 4891 Коментари: 24 Гласове: 19
Последна промяна: 30.01.2011 18:52

     За да бъде очакването по-напрегнато и целта - по-жадувана, пътуването ни се отложи. Опитах се да се примиря с мисълта, че няма да посетим сега (а кога ли?) две от древните китайски столици - Нандзин и Сиан, но не ми се получи... След няколко дни терзания дойде добрата новина - ще се пътува!
    В четири сутринта пристигна кола, която да ни откара до летището в Чиндао (друг мой желан град за гостуване). От там ще вземем самолет до Нандзин.
    Пътуваме през нощен Китай по изпънатата като стрела магистрала. В средата й от време на време трепкат пъстри светлинки, за да държат вниманието на шофьорите будно. На няколко места спираме пред бариери, където плащаме пътна такса и... с изгрева на слънцето пристигаме в Чиндао. Огромният град полека се разбужда и разтърсва рамене, но трафикът все още е слаб. Прекосяваме града за час и сме на летището. Полетът е навреме и скоро кацаме в Нандзин.

   Началото на ноември е, но тук е сравнително топло. Влажният субтропичен климат личи и по омарата, която не се вдигна през целия ден.

            image

                          image наред със старата архитектура се издигат и небостъргачи...

          Оставяме багажа в хотела, вземаме от рецепцията карта на града на английски и се гмурваме в навалицата. Първо ще разгледаме емблемата на града - кулата Юедзиан. Докато чакаме за такси на улицата (трудна задача в един осеммилионен град), до нас достига характерният звук на китайска популярна песен. На входа на близкия пазар трима души, на пръв поглед ощетени от природата, са избрали един достоен начин да припечелят - като веселят съгражданите си със своето изкуство.

                 image

   Духът тържествува над материята... Пуснахме и ние своята лепта в поставената за целта кутия под одобрителните погледи на местните хора и зачакахме транспорта си.

       Древна пословица казва: "Всички сполуки идват от Югоизток и се събират на място, наричано Дзинлин" (старото име на Нандзин). Нандзин означава "южна столица". В историята на Китай повече от десет царства избират града за своя метрополия. Той е назован "Старата столица на десет династии" и притежава изключително културно наследство.

                                   image 

                                        старата уличка

       Преди още историята да започне да се записва, човешки крак е оставил отпечатък завинаги именно в Нандзин. В източните му предградия учените са открили череп на Нандзинския Хомо еректус на възраст 500 000 години. А в югоизточната част се намира древното местоположение на Хомо еректус от Лишуи, чиято възраст е десет хиляди години.
     Няколко неолитни селища отпреди шест хиляди години са разкрити между езерото Суаню и река Яндзъ (впрочем името на цялата река е Цанджан - Дългата река, а Яндзъ китайците наричат само долното й течение до делтата). Има и много селища от бронзовата епоха по течението на реката - като града Хушу, дал началото на Хушу културата.

                     image
                       стара къща

        През 472 г.пр.Хр. след разрушаването на царство У император Гоу Дзиан изградил град Юе - на югоизток от днешната порта Джонхуа, откъдето започва Нандзин. Император Уей от царство Чу разгромява царство Юе през 333 г.пр.Хр. и построява град Дзинлин върху каменен хълм, така че Нандзин е носил и това име. Следва епохата на Трите царства, когато през 229 г.сл.Хр. Сънчуан става император на Източен У и премества столицата в Нандзин. Това е и първото име на столица в цял Китай - една от Четирите велики древни столици на Поднебесната империя.
        Днес градът развива електроника, автомобилостроене и стоманодобив и е втори търговски център в Източен Китай след Шанхай. Обявен е за един от най-хубавите градове за живеене в страната. Най-красив е през пролетта според Уан Уей - моя китайска приятелка. И през ноември беше прекрасен и зелен, а представям си като се покрие и с майски цветя..

      С пет характерни неща е известен Нандзин и за двата дни в него се запознахме и с петте.

            image

   Специалитетът "варени солени патици" е с хилядолетна история - съвсем естествено за град, разположен на голяма река. С бяла кожа и нежно месо, без да са прекалено мазни, те са много вкусни. Видяхме ги да висят пред много хранителни магазинчета по старинната уличка зад хотела - мазнината се отцеждаше върху хартия, постлана под тях.
    Опитахме и чая "Дъждовно цвете" - ароматът му е неповторим и той е търсен като един от десетте най-хубави чая в Страната в центъра на света.

                   image герой от китайския епос на входа на магазин за чай

    "Златна диря" е уникална техника в рисуването на орнаменти, която се използва в изкуствата и занаятите главно за декорация на сгради, съдове и прибори.

         image
  "златна диря" по фасадата на кулата Юедзиан

      Речно камъче "Дъждовно цвете" е името на един от най-ранните декоративни камъни в света. Такива камъчета, изгладени от водата и после подбрани и изрисувани от изкусни майстори могат да се купят и сега от малките магазинчета по старата уличка. Наричат ги още камъни - яйца.

            image

Тези бяха изложени в кулата Юедзиан, в която ще влезем след малко. "Дъждовно цвете" тук наричат и полускъпоценния камък ахат - талисман на художниците. В него се виждат много фини ивици, различни по степен на прозрачност и по цвят, понякога въображението различава в тях цвете. Китайците вярват, че ахатът удължава живота на притежателите си, че сдружава хората и помага в работата.
                       image
природната рисунка се вижда по-ясно, когато камъчетата се потопят във вода.

     "Брокат, изпъстрен с облаци" наричат Нандзинския брокат, който съчетава есенцията на модерното изкуство на коприната и технологията на древни династии. Нарежда се на първо място сред най-известните копринени фабрики от древен Китай до днес. С него са плащани данъците към императорските фамилии през династиите Юан, Мин и Цин. На юг сме и хората са по-дребни и мургави, отколкото в северен Пънлай, но също така страстно обичат да се пазарят. Цената на рисуваните копринени шалове е приемлива, но не пропускайте да се попазарите - не отнемайте удоволствието на продавачите. А и можете да смъкнете цената наполовина. Отнесох и аз у дома няколко рисувани шала - нежни, леки и прозрачни като въздишка.

               image  старинни книги от бамбукови плочки. Книгата се навива на руло.

    Вечерта излязох по старата уличка, когато заръмя топъл дъждец. Няколко минувачи веднага отвориха чадъри, явно вечерният дъжд е нещо обичайно за ноември. Светлините от магазинчетата се отразяваха живописно по мократа улица.

                 image

                         image

   В този момент се появи човек, впрегнат в рикша, успях да го хвана в кадър (на предната снимка). По-късно ми обясниха, че рикшите, теглени от хора, са забранени тук, но май само... денем. Нощем полицаите се прибират и хората с рикшите излизат навън. Веднъж се бяхме возили на рикша в Цю Фу, тъй като нямаше друг начин да стигнем до гроба на Конфуций. Но човекът, който я караше, беше на мотор. Не бих се качила на такава, теглена от човек.

              image

     Докато ви разказвах за историята на града и неговите специалитети, най-после пристигна такси. Показваме на шофьора по картата къде да ни закара и даже успяваме да го уговорим да дзойде да ни вземе след три часа. В този разговор съпругът ми впрегна всичките си познания по путунхуа и, за радост, беше разбран. Веднага пояснявам, че путунхуа се нарича официалната устна езикова норма в Китай, Тайван и Сингапур, основана на пекинския диалект; писменият стандарт се казва байхуа. Терминът "мандарин", въведен в западните страни, не е точен, тъй като с него се обозначава северната диалектна група.

               image

  След дълго обикаляне из нандзинските улици - ето ни най-после пред главната порта на възстановената градска стена, над която се извисява кулата Юедзиан.

             следва втора част

Ако пътеписът ви е харесал, можете да гласувате за него на страницата на poblizo.com във Фейсбук. Благодаря!



Категория: Изкуство
Прочетен: 3538 Коментари: 8 Гласове: 13

    Мъжете в това време се редяха с делови вид пред една маса, където един човек записваше имената им на червена хартия и колко пари са подарили на младото семейство. Дадохме и ние своя червен плик. Списъкът и парите се предават на младоженците след сватбата.

                       image

      Един младеж ни се представи като братовчед на Лианг и ни отведе в своя дом на гощавка. Гостите бяхме разпределени в няколко роднински къщи, тъй като не можем да се поберем в една. Мъжете и жените са разделени на различни маси, но аз останах на мъжката, тъй като само там имаше човек с английски, а не исках да пропусна възможността да науча нещо повече за ритуала. Надявам се да са ми простили тази волност. Впрочем ние бяхме техните специални гости и вниманието към нас беше подчертано - само нашите чаши за чай имаха  капачета,  за да не изстива бързо чаят, главата на шарана сочеше към нас, чакаха първи да си вземем от всяка гозба...

          image мъжката маса

                        image жените се хранят на две нива

         image шаран с карамелено - доматен сос

                           image в селото живеят три хиляди души

     Около голямо стенно огледало бяха залепени ленти с цитати на Мао.
     Братовчедът Шинг Ионг обясни, че повече от двадесет вида блюда са приготвени за празника, предния ден са заклали прасето и всичко е прясно. Освен свинско, имаше пиле, риба и всякакви морски дарове и друга храна, непозната за мен. Чиниите идваха с голяма бързина, масата се отрупа и, разбира се, повечето храна остана - но такъв е обичаят. Атракция бяхме и ние за тях - помолиха да ни снимат как сръчно си служим с вилица (отнякъде намериха две вилици за нас, но не бяха виждали наживо някой да ги ползва)... За мен пък остана загадка как Шинг с две пръчици разряза печеното пиле на парчета.

              image

                             image

    Зеленият чай се лееше изобилно, друго не се пиеше. Жените нито пушеха, нито пиеха алкохол. Тихи разговори и обилна храна. Никаква музика, няма и танци! Ако става дума за фолклорен фестивал, Китай се представя с много феерични изпълнения, но подозирам, че са само сценични - измислени от хореографи за сцената. В ежедневния си живот китаецът не танцува, дори и на сватба.

               image

                                                     image наздравица с гостите

          Към края на обяда минаха младоженците да вдигнат наздравица с всеки гост. Лиу беше вече в червената си рокля. Лианг лично напълни чашите, напитката пак беше чай. Благословии, шеги, смях...
    След около два часа сватбарите, сити и доволни, си тръгнаха всички едновременно. Със сърца, препълнени от щастието на нашите приятели, потегляме и ние със съпруга ми.

  

                   
Категория: Изкуство
Прочетен: 3133 Коментари: 12 Гласове: 15

           Студ - не студ, младоженците седнаха по турски на тревата най-непринудено с все сватбена премяна и заиграха една древна китайска игра с ръце, датираща още от времето на династията Хан - едновременно си показват един на друг разтворена длан, юмрук или два пръста. На запад е известна с името "камък, ножици, хартия".

                            image

                                                    image

     На победителя му се изпълнява желание - и то беше едно - целувка! Иначе, до края на сватбата - никакво "горчиво!", никакви целувки пред хората, никаква външна проява на близост - не са приети в тяхната култура.
     Фотографът ни води на различни живописни места край плажа и в парка. Аз следвах неотлъчно младоженците и направих купища снимки.

           image Паметника на Осемте безсмъртни - любимо място за снимки в Пънлай

                                                image

  Накрая притичваме към колите, подгонени от бурния вятър.

         Пътуваме до Чъ Ли Джанг Джиа около час. От двете ни страни са се ширнали ябълкови градини - гордостта на този край. Навлизаме в селото и сватбената кавалкада спира пред висока алена надувна арка със строени до нея празнични оръдия, украсени с панделки.

                      image

                                                      image

     Оръдейните залпове известяват, че тук сватба ще има - не остана ни човек, ни птица в селото да не са разбрали. Когато оръдията замлъкнаха, неочаквано за мен от червената кола изскочи булката, стрелна се бързо под арката и хукна сама по улицата нагоре.Почти като Пепеляшка на бала - и пак е свързано с обувки - после разбрах, че се страхувала приятелите на Лианг да не я настигнат и да й вземат червените булчински обувки. Никой не можа да я настигне, колкото и да тичаха - спортна дама излезе. Пристигна си с обувките до родния дом на Лианг.

                   image

     Сватбарите се проточихме в дълга редица след нея (150 души бяха поканените, и то само от страната на младоженеца. На следващия ден се прави друга почерпка в родното село на булката само за нейни роднини и приятели). Но не предвидихме, че ще ни спрат червените ленти пимпао, постлани по улицата до дома. Пимпао са фойерверки, които изпускат гъст дим, свистят и гърмят страховито. Така по задимената улица стигнахме най-после до втора червена арка като дъга, след която дълга червена пътека ни отведе до дома, където е израснал Лианг.

                                          image

                 image

         Минахме развълнувани по червения килим като на кинофестивал, но уви - отново залостена порта. Украсена с ленти с благопожелания и с червени фенери, но - не пускат да се влиза. Вече знаем и очакваме сцената с тропането и преговорите, докато накрая червеният плик слага край на драмата. Залостените врати са символ на трудностите, които трябва да преодолява занапред младото семейство.

    Влизаме в двора, а там под един навес врат два казана със сватбения обяд.

                                              image  младият готвач е готов с обяда

     Булката притича в къщата и седна върху едно голямо и високо легло до прозореца (по-късно разбрах, че това е легло - печка като в руските приказки). Пред нея на ниска масичка беше поставена храна за почерпка със символично значение - жените си вземаха и наричаха хубави пожелания за младата невеста.

          image

  Кръглите бисквити са символ на юана - както монетата не може да бъде счупена на две, така и те да не се разделят и бракът им да се запази завинаги. Бонбоните предвещават сладък живот, а семките - скоро да се сдобият с наследник.

                                     следва трета част
Категория: Изкуство
Прочетен: 734 Коментари: 0 Гласове: 7

                           китайска пословица

      Настройте се празнично - днес ще ви водя на китайска селска сватба, която обаче започва от града...

     "Ще се оженя след два месеца" - това слушахме от нашия приятел Лианг, откакто сме дошли в Пънлай преди година. И докато ние все го закачахме на тази тема, младежът си купи къща на два етажа с двор и цяла година я стяга. Най-после новият му дом е готов и сватбата - насрочена от майките на бъдещите младоженци. Датата е 27 ноември.
    Лианг е шофьор на такси и откакто се запознахме, напредна много с английския. Доволен е, че това му носи повече доходи. Приятелката му Мей Лиу, с която са заедно от седем години, е не само изящна красавица, но и момиче със светла и чиста душа, веднага си допаднахме. Двете със сестра си държат малък салон в центъра - сестра й е фризьорка, а Лиу - козметичка; и двете са сръчни и много търсени.
     Три дни преди сватбата двамата влюбени ни донесоха голяма червена покана, изписана калиграфски с йероглифи.

                               image

        Разпитах познати какво се очаква от нас - обичаят изисква да се подари на младото семейство определена сума пари, поставени в празничен червен плик. В такива пликове се дават пари и за Нова година, и по други тържествени поводи.
      В събота сутринта пристигна с кола един приятел на Лианг да ни вземе. Не видяхме подписването на брачните документи, тъй като то става в делничен ден в общината без специална церемония. В миналото брачно свидетелство не се е издавало. Сватбената гощавка е била достатъчна да удостовери брака. Веселбата се оставя за почивните дни в дома на родителите на младоженеца - в нашия случай в село Чъ Ли Джанг Джиа, в полите на планината Айшан. Сватбеният обичай има известни различия в отделните провинции, аз  ще ви разкажа за традиционната китайска сватба в провинция Шандун.

                        image портата на дома на Лианг, украсена с ленти с благопожелания

        И така, още сме в Пънлай, в дома на Лианг. В хола сме само жени и деца.
   
      image   само дамите

       Това разделение между мъжете и жените продължава до края на сватбата. В една малка спалня на първия етаж е изложен пред погледите на гостите чеизът (спални завивки), донесен предварително от майките на младоженците - четири от страна на момчето и осем от страна на момичето.

                           image  чеизът

       Докато разглеждаме сватбените снимки по стените, направени още през май, по даден знак приятелките на Лиу хукват към външната порта. Затискат я с ръце и се започват шумни преговори с младоженците и с приятелите на Лианг.

         image

                                       image червеният плик е отворил портата

      Емоционалният разговор завършва с червен плик с пари, подаден през процепа на вратата. Първото препятствие е преодоляно - всички влизат в двора.

       image  сватбарите очакват развоя на действието

    Но ето ти нова драма - сега пък вратата на къщата е залостена и се започва ново тропане и викове. За втори път се вади вездесъщият червен плик и той отваря втората врата. Ще има и трета - в селото, но ние се надяваме Лианг да се е запасил с достатъчно червени пликове...

    След символичното влизане в бъдещото семейно гнездо, потегляме към морската алея за снимки. Необичайно студено е, край морето брули пронизващ леден вятър. Лиу е в ефирна дълга бяла рокля по западен образец, която по-късно по време на обяда ще замени с традиционната китайска червена булчинска рокля.

       image приятелка загръща Лиу с червено булчинско яке

   Лианг е в тъмен костюм, с бледорозова вратовръзка върху бялата риза. Млади, красиви, влюбени и щастливи - пожелаваме им така да си останат цял живот!

          следва продължение


П.П. Пътеписът участва в конкурс на poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1152 Коментари: 4 Гласове: 5
Последна промяна: 10.12.2010 14:25

     Веднъж една от танцьорките ми каза на английски със светнало лице: "Казаха ми, че си чужденка, но аз не вярвам! Кой ти е родният език?"  От тогава се поглеждам изпитателно в огледалото - дали пък няма промяна... Още повече, че на няколко пъти ме спират на улицата непознати, за да ме питат как да стигнат до определено място в града - явно, вземат ме за местна.
    Особено щастлива се почувствах, когато обявих, че заминавам за три месеца за родината си и няколко гласа  спонтанно извикаха: "Не, не, Натали, не!" Така  ми се стопли сърцето...

  Тук се запознах и с най-добрата си приятелка Сун. Тя е лекарка и човек с голямо сърце. Много пъти ми  е помагала в трудности, а приятел в чужбина е нещо неоценимо.

                                  image  приятелката ми Сун

     Майките често водят малките си момиченца в детската група - отрано ги приобщават към грацията и изяществото на танца.

                                                    image

     image  

                                              image  докато чакат репетицията на мама да свърши

         image

         Да ме бяхте видели отнякъде как учих  китайките на право хоро! Как - много лесно - като ме стегна шапката и в една от почивките затропах Дайчово - ей така, без музика... Реших, че в тази зала ще се играят и български хора - и други народи имат красиви танци, не само индийците. Запалените танцьорки се заинтересуваха от стъпките. Следващия път Наталито, заредена с музика на най-хубавите ни танци, поведе хорото. Бързо научиха стъпките, но нали техните танци са индивидуални, все се отцепваха настрани, та ги завръщах към общността...

                          image  най-възрастната участничка в клуба

      Освен обичайните за дамско общество клюки и информация за евтини стоки (особено важно!), се обсъжда например и това - кой познава подходяща партия за близко момче или момиче - трябва да го задомят. На възмущението ми защо се месят в живота на хората, ми отговарят, че това е един от двата начина човек да се ожени тук - или да срещне половинката си в предприятието, в което работи, или да търси помощта на посредник.
    С това някак си се примирявам, но има нещо, което определено кара българското ми възпитание да се бунтува - учителката посочва грешките на ученичките с подигравателен смях и ги пародира! Какво да се прави - сблъсък на култури! Ученичките ни най-малко не се засягат, а се присъединяват към смеха. Изключение обаче направи едно момиче, което не можа да понесе иронията към пълната му фигура, и повече не стъпи в клуба. Ако не могат да изпълнят правилно някое движение, танцьорките навеждат глава и отиват на последната редица самонаказани или дори някои си удрят главата в стената - като по филмите; добре че е дървения...
  
                        image  и учителят понякога може да изгуби търпение

     Как разбрах, че тези танци никога няма да видят публика. Един ден, облечени в индийски носии, подрънквахме радостно паричките, пришити към кърпите, когато ненадейно на вратата на залата застана мъж. Не стана ясно защо е дошъл - веднага се чуха ужасени писъци и жените се разбягаха насам - натам като се блъскаха една в друга, сякаш не мъж, а зъл дракон бе долетял. Учителката веднага бе наметната с дълго палто, за да може да излезе и да прогони натрапника. Впрочем не се наложи - той бързо изчезна, смутен от истеричната реакция. Такава паника бях виждала само веднъж преди това - по време на екскурзията до Луошан, когато роботът в мината проговори с човешки глас ("Магията Луошан през октомври")...

      Милите ми момичета! Днес отново предстои да се срещна с тях - в нашия Павилион за жени (както го наричам, но не по Пърл Бък). Благодаря ви, китайски приятелки, за гостоприемството, откритите чисти сърца и за вашата жизнерадост! Един ден ще науча вашия труден език и ще ви кажа тези думи на него.

   Епилог 1
   Докато част от дамското население танцува, друга част - бабите - размахват мечове в парка - истински. Мислите, че се шегувам ли? Ето доказателството:

image

                                       image

    Китайската баба е опасна - не знаеш какво държи зад гърба си...


      Епилог 2
     Когато текстът излезе в poblizo.com  (пак участвам в конкурса, ако решите да гласувате, ще ви бъда благодарна), го показах на момичетата на компютъра в клуба. Радваха се като деца, когато се познаха на снимките! С текста беше по-трудно - преведох го в общи линии на Уан Уей на английски, а тя - на другите - на китайски. И  така - по веригата - надявам се да не се е превърнал в развален телефон. Но ние по принцип така си общуваме. Хареса им.
Категория: Изкуство
Прочетен: 4047 Коментари: 17 Гласове: 19
Последна промяна: 04.12.2010 15:15

        Преди да ви разкажа за Осмото чудо на света, искам да ви пренеса в едно малко пънлайско чудо - моето дамско общество. Повече от година посещавам първия танцов клуб за жени в града - Школата, както аз я наричам. Освен индийски танци, в нея се изучават йога, джаз балет и отскоро - класически балет.
     Избрах си едни от най-старите танци в света, които и днес продължават да се изпълняват, и не само в родината си. Първо малко ще ви разкажа за тях. Класически индийски танци е събирателно име за разнообразните музикално-театрални стилове, чиито канони са определени в древните свещени писания за сценичното изкуство на Индия отпреди 2400 години. Те се състоят не само от танцови движения, но и от мимически театър и така наречения мудри - език на жестовете с ръце, чрез който се разказват истории.
    Танцовият стил Катак произхожда от Северна Индия. Характерни за него са бързите движения с крака, въртене и използване на изражения на лицето. Възниква като религиозна танцова форма - странстващи разказвачи комбинирали музика, танц и актьорска игра, за да разпространяват притчи от индийските епоси.
   Баратанатям е танцов стил от Южна Индия, изпълняван в древността като свещенодействие от храмови танцьорки, чийто танц е посветен на Богинята Майка. Това са стиловете в школата и те нямат нищо общо с боливудските танци.

   Отначало е малко необичайно да се наблюдава как китайки се вият в индийски танци, но бързо се свиква с гледката. Музиката е страстна, наелектризираща, гласовете на певците - прочувствени, и въпреки че не разбираме думите - завладяват.
   Но най-омагьосана от индийската култура е Маа - нашата млада учителка.

              image

                          image тук Маа е със собственичката на клуба Суи Дзин

            image

    Като малка мечтаела да стане модел, но на 20 - годишна възраст се увлича по индийските танци, бързо напредва и от три години е най-обичаната учителка по танци в града. Чаровна и духовита, тя често развлича с шегите си своите ученички (аз не разбирам думите й, но смехът е заразителен и сърцето се отпуска). Много прецизна, Маа извайва всяко движение, докато не се убеди, че е усвоено. А движенията са многобройни и не се повтарят от един танц в друг. За пълното научаване на един танц обикновено са нужни два месеца ежедневни репетиции. Два - три пъти в годината девойката заминава за Цинан (областния център), където в продължение на месец учи нови танци при една индийка.

      image  преди началото

   Много китайки са привлечени от танцовото внушение и школите се роят от четири години насам. Попитах в клуба  защо не се изучават китайски танци. Трябвало да се започне от много рано, защото те са трудни почти като класическия балет. Докато за индийските танци нито възрастта, нито особеностите на фигурата са пречка, поне тук, в Китай.

                                   image  с Уан Уей се разбираме на английски

   image Лин е на 40, с шестгодишна дъщеричка, също танцьорка

                      image Лин е най-гъвкава

               image в почивката с Уан Юе

   Търся сравнение на атмосферата в клуба с нещо познато от родния град - сещам се за варненските Римски терми - не просто баня, а истинско средище на градския живот в тогавашния Одесос. Хората са се събирали в Термите като на площада - да общуват, да си почиват, да сключват сделки, да спортуват... Така и нашият клуб, макар и много по-малък, е не просто място за спорт, а и за социални контакти. Корените на тази нужда от близост и духовно родство сред жените  откривам в далечното минало. Векове наред, чак да 1930 г., когато официално се забранява, китайките са бинтовали  стегнато стъпалата си (лотосово стъпало - на рентгеновата снимка се вижда ясно деформацията) - до осакатяване - с надежда те да останат малки и девойките по-лесно да се омъжат.

лотосово стъпало                image

   Като се придвижвали трудно, те живеели в почти пълна изолация. Жените от провинция Хунан измислили да общуват помежду си с древен писмен код - нюшу. Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.. Някакво подобно сестринство се оформи и в нашия клуб. Въпреки че съставът му е непостоянен, приятелският дух и непосредственост присъстват винаги. Чувствам се част от тази общност и това ми носи радост.

               следва продължение

  Разказът участва в конкурс на poblizo.com Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 2006 Коментари: 2 Гласове: 7
Последна промяна: 04.12.2010 06:46
 
         Всяко зло за добро - ако не беше валяло, как щяхме да видим Музея на златото и да се потопим в миньорския живот...
         Хапваме в автобуса на път за подножието на Луошан. Въпреки енергичните ми протести, наложи се да прибера в торбичката и колекция от пилешки крака (с пръстите) и парчета сушена риба с местни подправки, подарени ми от моите дружелюбни спътнички.
       Вече си представях кални пътечки, хлъзгава трева и ние, залавяйки се за разни корени и храсти, как пълзим нагоре... Нищо подобно - изненадата ми беше пълна, когато видях спретнатите каменни стъпала към върха, измити от дъжда. Контрастът с тъмните подземия отпреди час беше много освежаващ. В подножието ни посрещна двадесетметровата позлатена фигура на свещената костенурка Ао - синът на Дракона. Това митично животно се състои от частите на други девет животни. Поверието е, че носи щастие и успехи на хората. На фона на мократа от дъжда планина вълшебното създание плува в приказна атмосфера  - и ние вече не сме на този свят...
       
image

      До него са изградили голяма червена сцена на открито, където се пее и танцува по време на празници.
     Китайците са оставили дискретни следи от човешко присъствие по снагата на планината - невидими отдалеч стълбички, скрити в зеленината, мостчета, навеси и беседки в традиционен стил, които се сливат с природата и добавят очарование и китайски дух към нейното величие.

                                           image

        И една красота!
        Минава ми и такава мисъл, че природата навсякъде е прекрасна - дали планината е руска, швейцарска или китайска - каква е разликата? Водопадът винаги предизвиква възторг, езерото носи умиротворение и спокойствие - както у нас, така и тук.

              image - водопадът Скалата на водните перли в долната си част

      Зеленото трябва да е студен цвят. Но тук, в планината, то не се подчинява на това определение, може би заради есенния лъх, който се усещаше във въздуха. И уж нямаше слънце, а беше топло и някак уютно. За момент забравих, че съм гостенка, почувствах се у дома. И водопадът ми заприлича на нашата Скакавица, а Луошан - на Рила...
                                         image

        Защитих българската чест, приятели, че даже и европейската - приемам поздравления. Показах, че и една европейка може да катери планините не по-зле от китайките - неочаквано прозрение за моите спътнички. След този поход те вече ме приемат като една от тях.

            image  в далечината се виждат костенурката Ао и едно езеро

             Тук човек забравя за себе си и времето. Пречиства се, слива се с космоса... Така, в досег с природата, вероятно е възникнала и идеята за прераждането. Стари дървета, аромат на изумрудена зеленина, далечни върхове, чудни скали и древни павилиони. Не е нужно много въображение, за да сеimage озовем в миналото и да видим онзи древен отшелник със свръхестествени сили, живял в пагодата на върха по време на династията Чин и станал герой на хилядолетна легенда за Луошан.
         Друго предание разказва как веднъж Джоу Джу ловувал вълци извън пределите на планината и изведнъж прад него се издигнала една стела (каменна възпоминателна плоча с гравирани надписи). Ловецът казал на вълците, че могат да се връщат обратно в планината, а той няма да ги преследва, докато стелата изгние.

                                        image  врата към рая или може би - краят на света...

            Казват, че има обичай при хубаво време някои поети  да се събират тук и да пишат красиви стихове под меката лунна светлина.
           Чиу Чуджи, известен даоист, е развил своите етични нравоучения точно тук. Той е и възвеличил върха Юнтун със стиховете: "Облаци около върха, вятър от рая подухва и спокойните дъждове го напояват, изгубен в планината, наслаждавай се на зелената гора и свежия въздух".

                  Интересни скални образувания привличат погледа. Два камъка като двойка стоят върху един от върховете, посрещайки вятъра и дъждовете заедно хиляди години. По-надалеч са Гигантският орел и Свещената костенурка. Няколко големи камъка са се събрали като чаша на нежен лотос. Свещена вода извира в дъното на каменната чаша. Тази игра на природата се нарича Чашата на лотоса.
           
                                                image

         Но най-красивото място в Луошан, без съмнение, е водопадът Скалата на водните перли, висок шестдесет метра. Представям си го през зимата - като замръзнала приказка. Изкачваме се по протежение на падащата река и от всяка нова гледна точка тя е великолепна. На места се хвърля от високо разпенена и сърдита, а някъде се приплъзва леко по блестящите скали. Древният "Благороднически годишник на Джаоюан" го описва така: "Като вълшебна бяла тъкан водопадът пада пред вас и капчиците летят надолу като блестящи перли".

        На връщане вече знаех - Луошан има свой, особен дух, който не се среща никъде другаде.
       Попитах някои от моите нови приятелки защо китайците обичат да изкачват планини отново и отново и винаги по време на празници се отправят към планината, за да споделят радостта си с нея. Уан  Джин отговори с чувство: "Защото е вълнуващо - като се изкачиш на високо, ще видиш по-надалеч. Посрещала съм изгрева на върха на Тайшан. Беше много студено, катерихме се в тъмното с часове... Но е толкова красиво!"

                      И този пътепис участва в конкурса на  poblizo.com  Ако ви е харесал, можете да гласувате за него - чрез Фейсбук. Благодаря ви!

                                                                        
Категория: Туризъм
Прочетен: 2541 Коментари: 17 Гласове: 18
Последна промяна: 03.12.2010 11:49

             На първи октомври Китай празнува 61 години, откакто страната е провъзгласена за народна република. Голям национален празник - почива се една седмица.
            Собственичката на танцовия клуб, който посещавам от една година, организира екскурзия с изкачване на близката планина Луошан на втория ден след празника. Предложи ми да се включа. Много се зарадвах - това щеше да ми бъде втората китайска планина след прочутата Тайшан.
           Имах известен опит. Какво се иска - шише вода, сандвичи и удобни обувки. Никой не спомена чадър. Времето топло, тихо - само за катерене.

                                                                 І

           На сутринта автобусът бързо се напълни с танцьорки от клуба - жени на различна възраст като много от тях бяха дошли с децата си.

                 image    най-малката туристка с майка си

       За китайците изкачването на планина е не просто спорт, а преди всичко - духовно преживяване, пречистване, сливане с природата и даже - самоутвърждаване. Преодолял си трудност, покорил си височина - браво на теб! Затова свикват децата си от малки и винаги ги вземат със себе си в планината. Малките човечета се държаха геройски през целия този дълъг ден - не се разбра, че с нас има деца.
      Планината Луо, на китайски Луошан, се намира в провинция Шандонг, на север от град Джаоюан. Наричат го Златната столица на Китай. Основните залежи са в планината. "Две кофи златна руда се равняват на една кофа злато" - тези думи дават представа за богатството на рудата тук. Мястото е известно не само със златните си мини, но и с живописната си природа, и със своята древна история. Планината е дом за над хиляда вида растения. През 1992 г. е взето решение природното богатство да се превърне в национален горски парк. Правителството планира да отпусне още 20 милиона юана, за да се възстановят старите забележителности и да се създадат нови.
      Върхът Юнтун е висок 760 метра и от него се вижда на юг Великата китайска равнина, а на север - морето Бохай.

      Предвкусването за навлизане в традиционния китайски акварел на планина с водопади, потопени в облаци мъгла, започна да се размива още с първите капки дъжд. По средата на пътя ни връхлетя есенна буря с проливен дъжд, който скоро закапа и в стария раздрънкан автобус.
      - Какво ще правим? - попитах Уан Уей  - красиво и усмихнато момиче, което ми превеждаше от време на време на английски.
      Никой не знаеше. След малко спасението е намерено: "Можем да изчакаме спирането на дъжда в Музея на златото, недалеч от тук. Кой иска да го посети?" - попита собственичката на клуба. Помислих, че всички ще искат - какво друго може да се прави в такова време... Но не беше така - желаещите бяхме само три - Уан Уей, нейната приятелка и аз.
      След дълги увещания и съвещания се съгласиха и останалите ни спътнички - цяло щастие е, че има такъв музей наблизо, а и кога друг път ще дойдат специално за него...
     Скро автобусът спря и от вратата му до входа на Музея чевръсто се подредиха в шпалир служители с големи чадъри в ръце, така че да влезем сухи вътре.

                       image

    Музеят на златото е просторен, с много зали, оборудвани със съвременна техника и богати колекции обработено злато от различни земи и епохи. Древни златни предмети от Колумбия, Мексико, Рим и Китай, кюлчета злато, златна руда... Охрана навсякъде, снимането забранено, а надписите на експонатите - само на китайски. Все пак сме в Китай...

                                                      image

                    image  злато от Колумбия

                                                     image  Уан Уей (вляво) с нейната приятелка

               Възхитихме се на човешкото въображение и изобретателност, порадвахме се и на майстора - златар в старинни дрехи, който работеше пред очите на туристите, но и той не даде да го снимаме.
            Загледах се в портрета на знатна дама.
            - Знаеш ли императрица Си Цуи? - проследи погледа ми Уан Уей.- Не?! Всички китайци я знаят!
          Уан Уей очевидно очакваше да се засрамя от своето невежество, но на мен ми стана весело - не ме възприемат вече като чужденка, а като своя! Да се приемат нещата откъм позитивната им страна е всъщност урок, даден ми от самите китайци.

          Излязохме откъм другата страна на музея и под един навес ни раздадоха каски. Ще влизаме в истински галерии на златния рудник, превърнати в изложбена експозиция.

                               image

        Качихме се на открито влакче и се гмурнахме в тъмните и влажни галерии. По стените им се процеждаше вода, осветлението беше мъждиво, а от скрити говорители се носеха звуци от забиващи се в земята кирки и миньорски чукове. Илюзията беше пълна, но особено зловещо стана, когато настъпи тишина и изведнъж се чу грохот от срутващи се земни маси... Добре, отказаха ни напълно от миньорската професия.

                                                          image  скулптури на миньори, които откриват златна жила

         Изплуващите от сумрака скулптурни изображения на миньори в естествен ръст плашеха много жените. Те бяха облечени в дрехи от различни епохи, тъй като тук се добива злато от хиляди години.
         Но най-голям ужас предизвика един робот - миньор, седнал на една пейка, с разтворен вестник в ръце, който изпъваше старателно и говореше с човешки глас.
Нищо лошо не казваше, само: "Добре дошли в галерията! Благодарим ви, че посетихте музея!", но гласът му хвърли в паника жените, те се разпищяха и хукнаха в различни посоки. Роботът остана невъзмутим, оправи си вестника и продължи да чете... Аз пък седнах до него и помолих Уан Уей да ме снима. Така станах герой в техните очи...

                image  уплашена китайка гледа робота

                                         image  а ето как трябва да се беседва с роботите...

               Видяхме и една от опасностите, които дебнат смелите мъже в рудника - затрупан със скална маса тунел.
             Не се мина и без вездесъщото магазинче за сувенири под земята - продаваха парченца руда в пластмасови кутийки - не, не златна...

                   image  бронзов миньор пред входа на музея

         Най-после излязохме на горната земя и - о, радост! - дъждът е спрял. Ще се изкачваме - това е!

                                        Следва продължение


           Пътеписът участва в конкурс на  
http://poblizo.com/?p=15274

Ако ви е харесал, можете да гласувате за него чрез Фейсбук. Благодаря ви.
За съжаление, не мога да дам директен линк към Фейсбук, тъй като той не се отваря тук, в Китай - цензура...

Категория: Туризъм
Прочетен: 2944 Коментари: 14 Гласове: 12
Последна промяна: 21.10.2010 11:36

               Друг начин за криене на съобщенията е бил те да се отпечатват с тесто върху кората на деликатеса като обикновен пъзел или мозайка. За да се прочете кодираното съобщение, всеки от четирите сладкиша, опаковани заедно, трябвало да бъде нарязан на четири части. Получените шестнадесет парчета трябвало да бъдат подредени по такъв начин, че тайното послание да бъде прочетено. След това парчетата се изяждат, за да бъде то унищожено. И до днес върху кората му се отпечатват йероглифи с благопожелания.
           Но как изглежда всъщност този малък митичен герой? Кръгъл или правоъгълен - десет сантиметра в диаметър, с гъст и плътен пълнеж. Той е обкръжен от сравнително тънка коричка и често съдържа цели жълтъци от солени патешки яйца, които символизират Луната. Яде се на малки резени и с него се пие чай.

                   image

                                                       image

             Различни видове плънка могат да се открият в традиционния сладкиш в зависимост от културата на региона. Оригиналната и най-луксозна плънка е паста от лотосови семена. Поради високата й цена тя може да бъде заменена от паста от бял или от червен боб.
          Друг вид се нарича "Пет ядки" - орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан - едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.
         И към кората има специални изисквания - тя може да бъде дъвчаща, на пластове или мека.

                        image

                                                       image

               Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията.
               Кантонезе - в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците могат да бъдат четири - символизират четирите фази на Луната.
               Сужу стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно но шоколада с люти чушки, който се продава и у нас). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.
               В Пекин са два вида - единият е повлиян от Сужу стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.
               Чаошан - приготвя се със свинска мас.
               Нингбо - изисква пълнеж от шунка, риба или водорасли. Вкусът е лют и солен.
               Юнан - различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко.

               Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората започват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар,  сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар - младите хора ги приемат добре.

                             image

                                                                            image

                        До вчера магазините бяха пълни с купища такива луксозно опаковани кейкове с разнообразни цени - кутията може да струва от 40 юана (8 лева) до 2000 юана (400 лева). Днес вече от тях няма и следа, до следващата година.

                   Какво още се прави по традиция на този ден? Китайските семейства и приятелите се събират, за да се възхитят на блестящата луна в средата на есента, ядат специалните сладкиши и помело (тропически плод)  заедно на лунна светлина...
 Различни регионални обичаи придружават  празника - например някъде садят дървета и кадят благовония в чест на Лунната богиня, другаде поставят кори от помело на главата на някого или пускат в небето летящи фенери. Това е много феерична гледка - да видиш как се откъсва от протегнатите ръце люлеещо се пламъче, полита в черното небе и заживява собствен живот - като истинска звезда - вълнуващо е...
                    Често се танцува и Танцът на дракона.
                     До следващата Среда на есента.
Категория: Изкуство
Прочетен: 3133 Коментари: 12 Гласове: 20
Последна промяна: 24.09.2010 15:14

        Живея в две времена едновременно - тукашното, китайското и нашето си - българското, което е за мен реалното. Истинският живот е там, в България...
        Ето и вчера - празнувахме два празника едновременно - нашия, на независимостта, и китайския - "Средата на есента". Ще ви разкажа за него.
     
         Тази година китайският национален празник "Средата на есента" е на 22 септември. Датата му се мени, както и датата на китайската Нова година. Празнува се на петнадесетия ден от осмия лунарен месец, което по григорианския календар се пада през късния септември или началото на октомври.
         За нас 22 септември е начало на есента, но за китайците тя е започнала на седми август. Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната - една красива девойка, която единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея - митичната Лунна богиня на безсмъртието.
          Според "Ли Джи" - древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите - китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на лунния сладкиш.  Това е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни - Тайван, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините. Селските стопани празнуват края на жътвата.

                                      image

               Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала. Една легенда описва заслугата му за отхвърлянето на монголското господство по време на династията Юан. Скрити в лунния сладкиш, са били пренасяни тайни съобщения на парчета хартия, които гласели: "Убийте монголците на петнадесетия ден от осмия лунарен месец". Идеята се приписва на Джу Янджан и на неговия съветник Лиу Бо Уен, който пръснал слуха, че смъртоносната чума се разпространява и единственият начин да се предпази човек от нея е като яде от специалните Лунни сладкиши.

                                                                              image

         Това подтикнало бързото разпространение на въпросното лакомство, с чиято помощ било координирано въстанието Хан. В нощта на Лунния празник въстаниците успешно атакували и съборили правителството. Така се възцарила династията Мин (1368 - 1644 г.).

               следва втора част
Категория: Изкуство
Прочетен: 2426 Коментари: 8 Гласове: 7
Последна промяна: 23.09.2010 15:50
<<  <  5 6 7 8 9 10 11 12 13  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: natali60
Категория: Изкуство
Прочетен: 605757
Постинги: 147
Коментари: 1121
Гласове: 13970
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30